Одри преди Коко. Финесът преди скуката

Френски филм. Преди години тези две думи щяха да бъдат достатъчна гаранция за висока класа. Сега обаче не са. И се налага използването на все повече думи за обясняване на други думи и действия, били те и подплатени с картинка, и то движеща се, какъвто е случая с „Коко преди Шанел”. Малко уют и половин сърце. Френски продукт, който подобно на модата с марка „Шанел”, е достъпен само за тези, които могат да си го позволят. Одри Тоту влиза в тези релси без проблем – защото е гъвкава и талантлива, екрана я обича до безумие, а излъчването й може да блести и да гасне според случая. А в случая тя е един блуждаещ въглен, който страда от липсата на добър сценарий (Excuse-moi, Ан Фонтейн), от липсата на красота – като героиня, като бъдеща жена с главна буква, като човек с необятен вътрешен свят и като добавена стойност на мизерията, в която плува през ранните си години. И най-важното, гледайки „Коко преди Шанел”, аз като зрител не мога да се отърва от усещането за Амели Пулен, както и от очакването на криптоложката Софи Нево от „Шифърът на Леонардо”. За съжаление не съм запознат с останалото от невероятната филмова съдба на тази крехка актриса, която умее да говори и да се държи симпатично пред камера. И която с по-голям късмет може да развие грамадния талант, който точно в тази лента е заспал на крехките й рамене.

Коя френска актриса би могла да бъде Шанел – отговорът за мен е способната на всичко Фани Ардан. Жалко, че през март тя навърши 60 г. Както се казва, невероятно, но факт!

Alice Russell в страната на чалгата – повече от перфектна

Alice Russell направи най-добрият концерт в София от началото на годината. Блестяща, въпреки идиотското озвучаване, което за съжаление вече не впечатлява никого у нас, тя показа как един артист може да бъде перфектен в зала с малки възможнисти – въпреки саунда, достоен за чалга клуб и въпреки организацията, достойна пак за там и оставила десетки желаещи навън.

Първото изречение в тези редове не е изненада за почитателите на Alice, затова аргументите ми са за онези, които чуват името й за първи път и само могат да съжаляват, че не бяха част от партито в събота вечер. И така, първо и основно предимство – Alice Russel има глас, който звучи убийствено добре на живо. Само този глас би могъл да ме кара да го слушам още и още. Ето защо 90-те минути ми се сториха като 9 – казват, че всичко хубаво изглежда кратко и не ти се иска да свършва…

До Alice видяхме двама страхотни беквокалисти, които с чара си, особено на единия от тях , ми напомниха за дуото сладурани, поддържащи Мейси Грей. Шоуто ме върна и към други музикални събития, случили се в София, но едно е сигурно – всички те са едно стъпало под свежарката Alice. Не правя паралел само с Мадона, защото в случая е нелогично да се сравнява музика с медия.

Alice беше перфектна не само на само на сцената, но и на дансинга. Това видяха всички, които останаха в залата след нейното шоу, когато на сцената се качиха сладурите от Nightmares on Wax Soundsystem. Четиримата бяха страхотен десерт след блестящата Alice, която заедно с  феновете си куфя до края на купона, спретнат от  четиримата нощни кошмарници.

P.S. Уважаеми чичковци от охраната, така и не разбрах защо ми взехте поканата за концерта – единственият материален спомен от това прекрасното изживяване. Добре е, че сърцето ми е голямо и в него все още може да има място документ Alice Russel в папка „Незабравимо”…  /Даниел Димитров 

ZZ top – ZZловещо, ZZло…

Признавам си, че тръгнах за концерта на ZZ top с желанието легендарните старчета да раZZтуптят ZZамръзналото ми тяло и сърце до предела на невъZZможното. Уви, рядкост е човек да отиде някъде с големи очаквания и те да се оправдаят. 

Гледах и не вярвах на очите си, псувах ушите си – как е въZZможно блус да ZZвучи толкова равно и почти лишено от емоция, толкова еднакво и отегчително, толкова необръснато… Всъщност, тази необръснатост в буквален и преносен смисъл насаждаше чувството ZZа умора и предел на силите, отколкото ZZа купон. 

Кратко ZZа стандартите – едва 90 минути, продължи тоZZи праZZник при почти ZZимни температури. Първият пирон на студа беше ZZабит с парчето Get me uder pressure – защо ли :). Последваха Waiting for the bus, Blue Jesus blues, Mexican bird, Gimme all your lovin, Sharp dressed man, Legs, Tube snake boogie, La Grange, Tush – все хитове, които от 40 години носят световна слава и истерия около триото от 

старци с бради и китари с пухчета 

Има нещо много зловещо в това. И то не би било зловещо, ако старчето се казваше Мик Джагър или Пол Стенли, или Стив Тайлър, или Стинг… Моите почитания, но Били Гибинс и компания остават далеч от това да имат щастието да живеят на сцената както го правят гореизброените. Общото за всички тях е изключителната техническа и технологична висота на шоуто, перфектният ПР и маркетинг, разпродаващ билети и не на последно място – името, което работи за своята звезда до последния й дъх. Но музикантът е велик, когато успее да направи шоу без ефекти, без имиджмейкъри, без бради… 

В края на краищата, заради не особено активната публика в София, а и заради възрастта на хедлайнерите, този концерт вероятно ще остане в историята като първият и последен концерт на ZZ top у нас.

Абсурдът: 

След третата песен на сцената се появи синоптичката Деси Банова, но не за да внесе топлина с оптимистична краткосрочно прогноза, а за да попита гостите от Тексас как се чувстват. Отговорът, естествено, не беше „Студено ни е”, а нещо оригинално от типа на „Супер сме”. След това Деси обяви, че е време за блус и пожела да разбере къде са им специалните шапки за блус. Гостите обясниха, че шапките са при техниците – които се оказаха две секси мацки. С две думи – тази творческа хрумка би била ок за всичко, но не и за шоу на класици като ZZ top. 

Посрещането: 

Яко, ударно, невиждано! Като за тексаски герои! Едни от най-яките чопъри на мото-клуб „Bad Company” ескортираха звездите по автомагистрала „Хемус” до влизането им в столицата и стадион „Академик“. 

Рок кордонът заля пътищата още сутринта с една единствена цел – да подгрее феновете! Мощната вълна със сигурност е стреснала софиянци, които комай за първи път стават свидетели на подобно съвсем легално изстъпление, и то в центъра на столицата. Много силно се надявам, че акцията е била спонтанен жест от страна на домакините, а не блестяща ПР идея, подплатена от перфектен маркетинг. /Даниел Димитров

Снимки: Болкън ентъртейнмънт къмпани

Още по темата:

Подобаващо посрещне за ZZ top;

Роккерски кордон за ZZ top;

ZZ top идват със собствена кухня;

За първи път у нас – ZZ Top и Natalie Cole, за втори – Simple minds;

ZZ top – биография

Гавра за 2,99 килото

Аз, искрено и лично, ще спра да пазарувам в „Т-маркет”, чието име така и не успях да разбера откъде идва?  Но явно означава пазар за тъпаци, защото там не за първи път ми се случва на опаковката да пише някаква цена, а стоката да се продава на съвсем различна, естествено – по-висока. Обяснението на касиерите винаги е едно и също: „Имало е промоция, която е свършила. Колегите не са сменили етикетите…”.  

Гневът ми обаче не е продиктуван от тази очеизвадна наглярщина, а от един „съвсем редовен” етикет, уловен от астегматичното ми оченце. 

Аз съм върл фен на сиренето и мога да го ям с почти всичко, ето защо интересът ми към него е траен и с дълбоки традиции. Във въпросния „Пазар за тъпаци” намерих сирене, на чиято опаковка пише, че е съдържа „Краве мляко, бактериална закваска, мая за сирене, калциев двухлорид, сол”, а цената му е само 2,99 лв. Дотук, нищо странно – не за първи път някой се опита да пробута висококачествено сирене за смешни пари, което е абсурд – все едно да си купиш нов мерцедес за 1000 лв. 

Топ новината е името на производителя – „Гавра” ЕООД. Това е кулминация на всичко, което се случва и в този магазин, и в търговията като цяло, и в държавата! Гаднярите вече дори не се крият под добре звучащи имена – Гавра, чисто и просто. Пък вие купувайте, ако искате…

Три дни панаири с Лили Иванова

Лили Иванова е номер 1 в изцепките, независимо дали са с положителен или отрицателен знак. Безброй доказателства за това тя даде три поредни вечери, в които пя на софийска почва - на 6 и 7 октомври в препълнената зала 1 на НДК, а след това на открито - по повод отварянето на нов магазин за техника . Третото участие само по себе си е изцепка, независимо, че беше безплатно за онези не повече от 300 човека, които успяха до отидат в района на ТЕЦ София, където се състоя събитието.

Иначе шоуто в НДК и двата дни беше на ниво - много нови песни, 99 на сто изпълнения на живо, страхотни аранжименти, добър звук. Изключението - сцена, напомняща годините преди 1989-а и почти апатична при това нестара публика, охарчила се за билети от 40 до 100 лв. и след втория час бързаща да напусне залата, отново щадейки ръцете си за ръкопляскания… „Необяснимо е, разбираш ли…”, пееше навремето Лили. Обяснимо или не, втората вечер, както и самата тя отбеляза, нещата изглеждаха по-добре. Може би и Лили, и тези, които отидохме да я слушаме и гледаме втори път, свикнахме с „недостатъците” .

Плюс или минус, зависи от гледната точка, но текстовете на Лили Иванова винаги са минавали за смислени. Плюс, защото това само по себе си е плюс. Минус е, защото заради текста се пренебрегват други по-съществени страни на едно парче - като музика, аранжимент и смесване (за студиен запис). За първи път през последните 20 години певицата демонстрира, че има просветления за себе си като продукт. Супер свежите нови текстове, в които се обясняваше как никой не е разбрал, че презрамката на бялата й рокля на цветя е паднала или как нейното време на вечно момиче изтича, макар и по най-добрия начин, бяха „подплатени” от убийствени аранжименти на Емил Бояджиев и добра музика, написана от пианиста й Огнян Енев, китариста й Бисер Иванов, Явор Кирин, Красимир Гюлмезов… Очаквам и цигуларя на певицата Орлин Цветанов, който с чара си спокойно може да мине за български секс символ, скоро също да пропише текст или музика за нея.

В НДК Лили представи и най-новия си клип - „Сам”. Това не е най-доброто й видео, но е най-актуалното и комерсиално в добрия смисъл на думата. Режисьор е Васил Къркеланов. Негов е и тв продуктът, който ще бъде излъчен до края на годината. Силно се надявам това да не е поредния съсипан от телевизията концерт на Лили – като звук и като визия, и поради некадърен монтаж. Очакванията ми са огромни, като се има предвид картинката, която течеше на двете видеостени в залата. /Даниел Димитров

Снимки: Авторът

Кралицата разтопи ледовете

Всеки, който е бил и на двата софийски концерта на Сезария Евора, не може да не е забелязал разликата в отношението й към публиката.

Преди точно четири години Евора дойде за първи път у нас и пя 90 минути в зала 1 на НДК. Тогава тя остана почти неподвижна по време на целия си концерт, а единствените думи, които произнесе, бяха имената на седемте музиканти. В средата на спектакъла примата приседна сред оркестъра, запалвайки пурета и отпивайки глътки коняк. По традиция, родената в пристанищния град на остров Кабо Верде певица се появи на сцената в обичайния си стил – боса, с не особено ефектно облекло, но с много злато по себе си.

Сценарият и този път беше общо взето същият – малко думи и много качествена музика, като вместо пури и коняк, певицата приседна на малка масичка, употребявайки червено боро и безцветна течност с неизвестен произход.

Дали защото по някакъв начин е усетила любовта на българите, което се доказва и от завръщането й, или по друга причина – не е ясно, но този път Сезария грееше и през всяка една от 120-минути си личеше, че пее с удоволствие, че иска да зарадва публиката срещу нея и да й върне задушаващата любов, която със сигурност е почувствала.

Кралицата на морна, както я наричат, в края на шоуго си дори опита да разкърши снага, приканвайки хората в залата да станат и да танцуват.

Противно на очакванията, тя не изпя Ausencia – песента от оригиналния саундтрак към филма на Емир Костурица – Underground, но заби гвоздея в репертоара си – „Besa me mucho . . .“.

Евора пя с осем перфектни музиканти, свирещи на саксофон, виолин, китара, бас, пиано, перкусии и екзотичният инструмент cavaquinho. За хубавата атмосфера в залата се погрижиха и двамата перкусионисти.

Организаторите от „Жокер медия” издадоха, че по време на престоя си у нас босоногата дива е била под постоянните грижи на личната си асистентка, която я следва навсякъде по време на турнето й, започнало в края на май тази година.  /Даниел Димитров

Всеки, който е бил и на двата софийски концерта на Сезария Евора, не може да не е забелязал разликата в отношението й към публиката.

Преди точно четири години Евора дойде за първи път у нас и пя 90 минути в зала 1 на НДК. Тогава тя остана почти неподвижна по време на целия си концерт, а единствените думи, които произнесе, бяха имената на седемте музиканти. В средата на спектакъла примата приседна сред оркестъра, запалвайки пурета и отпивайки глътки коняк. По традиция, родената в пристанищния град на остров Кабо Верде певица се появи на сцената в обичайния си стил – боса, с не особено ефектно облекло, но с много злато по себе си.

Сценарият и този път беше общо взето същият – малко думи и много качествена музика, като вместо пури и коняк, певицата приседна на малка масичка, употребявайки червено боро и безцветна течност с неизвестен произход.

Дали защото по някакъв начин е усетила любовта на българите, което се доказва и от завръщането й, или по друга причина – не е ясно, но този път Сезария грееше и през всяка една от 120-минути си личеше, че пее с удоволствие, че иска да зарадва публиката срещу нея и да й върне задушаващата любов, която със сигурност е почувствала.

Кралицата на морна, както я наричат, в края на шоуто си дори опита да разкърши снага, приканвайки хората в залата да станат и да танцуват.

Противно на очакванията, тя не изпя Ausencia – песента от оригиналния саундтрак към филма на Емир Костурица – Underground, но заби гвоздея в репертоара си – „Besa me mucho . . .“.

Евора пя с осем перфектни музиканти, свирещи на саксофон, виолин, китара, бас, пиано, перкусии и екзотичният инструмент cavaquinho. За хубавата атмосфера в залата се погрижиха и двамата перкусионисти.

Организаторите от „Жокер медия” издадоха, че по време на престоя си у нас босоногата дива е била под постоянните грижи на личната си асистентка, която я следва навсякъде по време на турнето й, започнало в края на май тази година.  /Даниел Димитров

Снимки: авторът

Лили Иванова записа 12 нови песни

Лили Иванова е записала 12 нови песни, които по Коледа ще издаде в албум, обяви певицата пред „БГ радио”.

В проекта, чието име все още не е ясно, ще има кавър версия на само една стара песен – „Бялата птица”. Тя е по музика на Иван Пеев – музикален консултант на албума „Частен случай” (1998) и единствен от бившите съпрузи, за когото изпълнителката говори само със суперлативи в автобиографията си „Истината”.

Милена чукна 25

Васил Найденов и Мариана Попова в страстно-лигав дует

Васил Найденов, наскоро разписал се в българската Алея на славата, записа дует с Мариана Попова, съобщиха от АБА.

Парчето носи страстното име „Целувай ме дълго”, по стихове на Николай Николаев, и противно на очакванията не е отчаяна демонстрация на вече доказаните гласови възможности на двамата изпълнители.

И Мариана, и Васко – поне в студийния запис, звучат романтично, леко, почти напевно, но не и приспивно. Със сигурност, това ще е песен, на чиято мелодия ще се случат много първи любови…

Солото на тромпета е на Пейо от „Имаш поща”, а бек вокалите са на Силвия и Теди Кацарови

Майката и дъщерята внасят необходимата доза емоционално-истерична подплънка на фона на красивия любовен диалог…

Музиката и аранжиментът са на Стефан Димитров – композиторът, написал за Васко едни от най-големите му хитове – от „Всичко ми е наред” до „След края на света”. „Целувай ме дълго” е включена в Baby Blue – юбилейният албум на Стефан Димитров.

Не знам кой кого е избрал в случая, за да се дуетне с него, но при всяко едно положение дивидентът е най-голям за М. Попова.

Всичките й видели досега бял свят  съвместни изпълнения са пълно фиаско

Агресивното й и не по мадонски фалшиво на моменти пеене е способно да съсипе и най-хубавата музика, облечена в текст.

Ярък пример за това е убийственото парче „Lejos“ с Орлин Горанов. Малко по-адекватно Мариана звучи в „Губя те“ с Искрен Пецов – това е първият й дует, записан, когато Пецов е много по-голяма звезда от нея и може би затова гласът й звучи доста по-обрано.

Гледали сме и сме слушали Мариана Попова и в неофициални дуети – с Васил Петров и Миро, където положението също е извън контрол – жената грачи безпаметно, а мъжът е натикан в ъгъла, като в испански филм…

Междувременно, Мариана Попова работи паралелно по два проекта, които ще са на пазара в началото на 2010 г. Певицата записва материал за втория си самостоятелен проект и за албум с дуети с Миро, Орлин Горанов, Васил Найденов и други нейни колеги. 

(Част от този материал е публикуван и в www.mmtv.bg)