Подкрепете българчетата!

Две българчета са на път да станат първите големи победители в „Златната монета”, чиито финал е утре вечер. Един от най-прочутите фестивали за детска песен се организира за 52-и път в Болоня.

Малките звезди са сестричките Ивелин (на 7 годинии) и Тоника (10) Андрееви от ловешкото село Глогово. Още в първата вечер на конкурса те спечелиха награда за българската народна песен с италианско звучене „Танцът на Росинка“.  Всъщност, става въпрос за Руфинка, но при италианския превод името е променено .

Освен жури, в определянето на най-добрата песен дават мнението си по телефона и телевизионните зрители. Всеки може да подкрепи българчетата ТУК.

„Златната монета” започва през 1959 година в Милано, но от 1961 г. фестивалът се установява в благотворителната структура „Антониано“ в Болоня.

През 1984 г. 5-годишният тогава Борко Чучков и Радослава Малякова са отличени с песента „Дъга” – специална награда за най-добра чуждестранна песен на 27-ата „Златна монета”. /Даниел Димитров 

Новият албум на „Насекомикс“ видял бял свят заради „Източни пиеси“

 

„Насекомикс” (Nasekomix) представят новия си албум „Аdam’s bushes Eva’s deep“ на 24 ноември в столичния „Бекстейдж“.

Музикантите се присъединяват към „И аз мога” и даряват проценти от продажбите на диска си за изграждане на център за деца с аутизъм в Пловдив.

„Аdam’s bushes Eva’s deep“ продължава линията на „Насекомикс” да свързват коренно различни музикални стилове. В миксера попадат джаз и рок влияния, съчетани с нови електронни стилове. Акордеон, контрабас и живи барабани се смесват със сила на модерната продукция. В центъра на това е гласът на фронт-дамата Рони (Андрония Попова).

Зад проекта, мастериран в The Exchange mastering studio в Лондон от Nilesh Patel и разпространяван у нас от Saturn music, стоят: Андрония  Попова – вокали, акордеон, клавишни, Михаил Йосифов  – китари, клавишни, вокали, Тодор Карастоянов  – барабани, вокали, машини, и Георги Дончев – контрабас. Гост музиканти са Магдалена Петрович – виолончело, Александър Даниел – барабани.

Историята на „Аdam’s bushes Eva’s deep“ е свързана с „Източни пиеси“ – филмът на Камен Калев, попаднал в режисьорската селекция на фестивала в Кан и взел награди в Сараево и Токио. Две от песните – „Инжектирай ме с любов“ и „Lady Song“, са част от саундтрака. По този повод „Насекомикс” бяха поканени да свирят след премиерата в Кан, а след това и на филмовия фестивал в Сараево.

Успехът на „Източни пиеси“ среща „Насекомикс” с Ангел Христанов (Арт Етернал). Той става продуцент на албума, заедно с лондонския си колега ILS (Ilian Walker), носител на награда за най-добър брейкбийт албум за 2009 г. /Д. Димитров 

Милена стяга 5-часов концерт и 2 нови клипа

Над 20 български рок групи и музиканти, пресекли своите пътища с Милена през 25-те години на нейната кариера, ще участват в концерта й в зала ”Универсиада” на 28 ноември.

На сцената ще видим Ревю, Ера, Б.Т.Р., Кирил Маричков, Васко Кръпката и Кръпка блус бенд, Холера, Пецко, Конкурент, Атлас, Дони, Петко и Нуфри (Пиромания), Черно фередже, Данчо Лазаров, Димитър Кърнев (Д2), Стефан Попов (Гравити Ко.)… Всяка от групите ще представи авторски песни, както и такива от

репертоара на рок дамата в техен аранжимент

Милена ще изпълни всички любими на публиката песни като Ха-Ха, Месо, Не’ам нерви, Охолен живот, Защо, Отгоре, Да закърпим небето, Ад, Истина, Робърт… Ще има и съвместни парчета с Кольо Гилъна (екс Контрол), Любо Малковски (Ера), Фънки (Ера), Уикеда, Обратен ефект и Ревю.

Lady GaGa преиздава дебютния си албум, но с още 8 нови песни

Lady GaGa обяви, че ще преиздаде дебютния си албум The Fame с още осем нови песни. Подобреният вариант на проекта ще се казва The Fame Monster, а премиерата му на 30 ноември от Universal Music Group/Вирджиния рекърдс.

„За The Fame Monster  написах всичко, което не успях да напиша за The Fame. Докато пътувах по света в последните две години се срещнах с осем чудовища. За всяко от тях създадох песен: „Fear of Sex Monster”,  „Fear of Alcohol Monster”, „Fear of Love Monster”, „Fear of Death Monster”, „Fear of Loneliness Monster”  и т.н.“, разкрива самата певица. Аз лично се чудя защо лейдито не издава нов албум, след като има цели осем нови песни, но това явно си е само моя чуденка.

Прекарах много време в Източна Европа  

и този албум е поп експеримент, примесен с индъстриъл и готика, деветдесетарски денс ритми, манията по гениалните текстове на осемдесетарския меланхоличен поп и бягство. Пишех, докато гледах модни ревюта без звук на телевизора и се изкушавам да кажа, че музиката ми е за тях. Композирах и една балада – „Speechless”, посветена баща ми, и е любимото ми творение. Написах всички парчета по време на пътуванията ми. Няма песни за пари или за слава. Написах ги за феновете си“, споделя още тя.

The Fame Monster ще излезе на двоен компактдиск. Обложката е на модния дизайнер и фотограф Хеди Слиман. Освен това ще има и супер лимитирано издание от 10 000 копия, както и супер луксозно такова във формата на списание. Вътре ще има непубликувани досега снимки на Lady GaGa.

Първият нов сингъл е Bad Romance

продуциран от Red One. Парчето звучи свежо, въпреки баналното си начало и е доста по-приятно за слушане, отколкото за гледане. Останалите тракове са в сътрудничество с Теди Райли, Родни Джъркинс, Рон Феър и Фернандо Гарибей.

Софийска музикална седмица

Концертът на Харлем (Harlem Gospel Choir) снощи беше естествен завършек на една истинска софийска музикална седмица, започнала в понеделник „по русский” с „Любе”. Вторник беше „добрият“ ден с невероятната Есма Реджепова, а сряда - с различните испанци от Ojos de Brujo.

Четвъртък донесе един отпускащ немного дълъг предпетъчен концерт със 100-процентов госпъл, посветен на Краля на попа.

Прекрасните черни гласове, каквито между впрочем рядко чуваме в София, демонстрираха силата на една музика, чието начало е поставено от и във църквата, в нейна услуга и прослава. А мисията на музиканти като тези от „Харлем“ е повече от успешна, защото за по-малко от 15 минути изпълнената със сънародници (което се римува с „безбожници”) зала 1 на НДК заприлича на храм, в който всички заедно се молят и са като едно цяло… Алилуя!

Всъщност, купонът продължава и в петък с поредната доза Грами - Даян Шур. /Даниел Димитров

Снимки: Авторът

Ojos de Brujo: танци – не, манци – да

Има музика, която не можеш просто да слушаш. Там се налага да станеш и да раздвижиш грипясали кокали, без да се замисляш за  AН1N1, за седалките и седящите около теб и за това, че си в зала 1 на НДК… Да се организира концерт на Ojos de Brujo там е все едно да направиш ди джей сет в зала „България”. От друга страна, факт е, че в София няма зала, адекватна за подобни събития.

Със сигурност, голяма част от феновете ще запомнят 11.11.2009 с разочарованието, което изпитаха след като бяха поканени да танцуват в празната оркестрина пред сцената, а десетина минути по-късно, във вихъра на купона, бяха помолени да напуснат, защото има опасност от инцидент.

Не е лесно да разкараш няколокостотин човека от неукрепена оркестрина, не е лесно да им обясниш това, когато са в свръх емоция, а най-нелесното е от състояние на танц изведнъж да си седнеш на мястото и да започнеш просто да ръкопляскаш седейки.

Затова в такива случаи като те попитат „Как беше? Танци, манци?”, отговорът е един „Танци – не, манци –да!” Манците са неопределени движения, които човек се опитва да прави докато седи, слушайки любимата си музика. ..

А музиката на Ojos de Brujo е повече от интересна по няколко причини – почти 80 на сто от нея на живо звучи нестандартно и различно на фона на хилядите подобни актуални банди, музикантите са в перфектен диалог с публиката, брилянтен бонус към шоуто беше и една,  всъщност единствената, невероятна танцьорка…

И накрая, нормален жест към всеки домакин е да го поздравиш на родния му език. Сладурите от Ojos de Brujo, очевидно доволни от супер готината публика в залата, многократно повтаряха „Благодаря”. Накрая бяха толкова благодарни, че изръсиха супер свежото „Мучос благодаряс”. /Даниел Димитров

Снимки: Авторът

Гласище от циганска страст

Не разбирам и не се вълнувам от такава музика, но на концерта снощи изпитах стихия от чувства, които обляха тялото ми като кофа с вода – първо ледено студена, а след това вряла. После пороят продължи под формата на топъл дъжд – плиснал в миг, но не отшумял…

Струва си човек да чуе и види Есма Реджепова само заради силата й да бъде като заряд – следствие от благороден, истински и шарен живот.  Ако към това добавим талант – и то огромен, залогът става безценен.

В лицето на тази жена има доброта, а 66-годишният й глас е направо цяло гласище – без дъно и без утайка. Песните й ме караха да настръхвам, да умирам от смях, да се замислям, да се връщам назад във времето и пространството на безтегловност, да си задавам въпроси и да намирам прости, но гениални отговори, да обичам…

За първи път проумях какво е да носиш във вените си истинска циганска кръв, и то с пулс от съседна Македония. Разбрах какво е да преживяваш циганските песни изпълнявайки ги, какво е да се гордееш с корените си, но и да уважаваш своя домакин-съсед, да го заразяваш със страст и сила по време на грипна епидемия… Да поемеш добрата вълна, да я овладееш и да я превърнеш в ураган, дори и в полупразна зала, която приемаш като храм, в който молитвата е песента – това е Есма Реджепова. /Даниел Димитров

Снимки: Авторът

Одри преди Коко. Финесът преди скуката

Френски филм. Преди години тези две думи щяха да бъдат достатъчна гаранция за висока класа. Сега обаче не са. И се налага използването на все повече думи за обясняване на други думи и действия, били те и подплатени с картинка, и то движеща се, какъвто е случая с „Коко преди Шанел”. Малко уют и половин сърце. Френски продукт, който подобно на модата с марка „Шанел”, е достъпен само за тези, които могат да си го позволят. Одри Тоту влиза в тези релси без проблем – защото е гъвкава и талантлива, екрана я обича до безумие, а излъчването й може да блести и да гасне според случая. А в случая тя е един блуждаещ въглен, който страда от липсата на добър сценарий (Excuse-moi, Ан Фонтейн), от липсата на красота – като героиня, като бъдеща жена с главна буква, като човек с необятен вътрешен свят и като добавена стойност на мизерията, в която плува през ранните си години. И най-важното, гледайки „Коко преди Шанел”, аз като зрител не мога да се отърва от усещането за Амели Пулен, както и от очакването на криптоложката Софи Нево от „Шифърът на Леонардо”. За съжаление не съм запознат с останалото от невероятната филмова съдба на тази крехка актриса, която умее да говори и да се държи симпатично пред камера. И която с по-голям късмет може да развие грамадния талант, който точно в тази лента е заспал на крехките й рамене.

Коя френска актриса би могла да бъде Шанел – отговорът за мен е способната на всичко Фани Ардан. Жалко, че през март тя навърши 60 г. Както се казва, невероятно, но факт!

Alice Russell в страната на чалгата – повече от перфектна

Alice Russell направи най-добрият концерт в София от началото на годината. Блестяща, въпреки идиотското озвучаване, което за съжаление вече не впечатлява никого у нас, тя показа как един артист може да бъде перфектен в зала с малки възможнисти – въпреки саунда, достоен за чалга клуб и въпреки организацията, достойна пак за там и оставила десетки желаещи навън.

Първото изречение в тези редове не е изненада за почитателите на Alice, затова аргументите ми са за онези, които чуват името й за първи път и само могат да съжаляват, че не бяха част от партито в събота вечер. И така, първо и основно предимство – Alice Russel има глас, който звучи убийствено добре на живо. Само този глас би могъл да ме кара да го слушам още и още. Ето защо 90-те минути ми се сториха като 9 – казват, че всичко хубаво изглежда кратко и не ти се иска да свършва…

До Alice видяхме двама страхотни беквокалисти, които с чара си, особено на единия от тях , ми напомниха за дуото сладурани, поддържащи Мейси Грей. Шоуто ме върна и към други музикални събития, случили се в София, но едно е сигурно – всички те са едно стъпало под свежарката Alice. Не правя паралел само с Мадона, защото в случая е нелогично да се сравнява музика с медия.

Alice беше перфектна не само на само на сцената, но и на дансинга. Това видяха всички, които останаха в залата след нейното шоу, когато на сцената се качиха сладурите от Nightmares on Wax Soundsystem. Четиримата бяха страхотен десерт след блестящата Alice, която заедно с  феновете си куфя до края на купона, спретнат от  четиримата нощни кошмарници.

P.S. Уважаеми чичковци от охраната, така и не разбрах защо ми взехте поканата за концерта – единственият материален спомен от това прекрасното изживяване. Добре е, че сърцето ми е голямо и в него все още може да има място документ Alice Russel в папка „Незабравимо”…  /Даниел Димитров