Калното Енрике

МъТЕЛ заслужава един дълъг, здрав, твърд и безпощаден коментар за организацията на може би най-значимото в досегашната си история събитие.

Става въпрос за т.нар. безплатен концерт на Енрике Иглесиас, който пя по повод 15-годишнината на монополиста. В предходното изречение има три ключови думи, които се нуждаят от обяснение:

- безплатен – наглост е да наречеш един концерт безплатен, свободен или с какъвто и да е друг синоним, при положение, че си поставил огради и има някакъв пропускателен режим, а в един момент този режим става забранителен. Хиляди хора останаха в калта, зад оградите, отвъд лъснатото бастунско събитие на МъТЕЛ с обяснението на охраната, че „вътре” е пълно.

- пя – както е известно, Е. Иглесиас се слави повече с личния си живот и миналото си, отколкото с умението да пее на живо, но затова пък се показа като един сърцат момък, който подобно на други световни звезди, посетили София, се е постарал да понаучи няколко думи на български, с които да „взривява” публиката.

- монополиста – въпреки че на пазара има още двама силни мобилни оператора, МъТЕЛ продължава да се държи като тоталния монополист, като гаден покровител, на който трябва да се кланяш, защото съществува и защото спуска благодеяния за раята под формата на кални фиести. Очевидно, това мислене скоро няма да бъде надскочено.

И така, неуважаеми господа от МъТЕЛ, наглост е да казвате на хората, че им правите безплатен подарък, след като 15 години сте им взимали и надвзимали от сметките. Казвам го като лично ууужилен от раздвоения език на системата вИ. Калта, в която нагазих, за да чуя без да видя Е. Иглесиас, се оказа естествено продължение на разтрогнатия ми брак с вАС. Но така става винаги, когато се опитваш да отидеш на гости на старата вещица, с която си се развел преди 8 години.