Заповядайте в новия Dahnyelle.com

15/09/2016

Заповядайте в моя нов блог  http://dahnyelle.com/  

Advertisements

„Скорпиънс“ без Holiday и White Dove, пак стават!  

19/07/2016

Концертът на „Скорпиънс“ в „Арена Армеец“ мина без Holiday и White Dove, но затова пък чухме всичко останало, което очаквахме да чуем – Still Loving You, Rock You Like a Hurricane, Dynamite, The Zoo, No One Like You, Big City Nights, Send Me an Angel и още десетина стари, но все още пазещи златния си блясък парчета, и, разбира се, вечния Wind of Change.

Концерт като концерт. Не по-различен от всички други гостувания на „Скорпиънс“ у нас, а те не са малко. След падането на комунизма германската банда е идвала поне пет пъти, първият от които – през 1993 г. на стадион „Васил Левски“ с над 50 000 човека публика, два пъти в Калиакра – през 2005 и 2009 г., за да се стигне до обявения като прощален концерт на стадион „Академик“ през 2010 г. Тогава Клаус Майне и компания неведнъж заявиха, че турнето им е последно и то слага точка на дългата им музикална кариера.

За щастие на феновете, дългата им кариера стана още по-дълга, а скорпионите не само че не спряха, а дойдоха отново три години по-късно, опитвайки се да напълнят зала „Арена Армеец“. През 2016-а „Скорпиънс“ отново са в София, на същото място, с вече половинвековен бекграунд зад гърба си и препълнена зала. Защото когато говорим за „Скорпиънс“, там изненади не може да има – отлично смазана германска машина, която обаче си „позволи“ няколко нетипични за тях малко по-дълги импровизации и интродукции.

Поклон пред групата, която 50 години оцелява с репертоар, слушан от малки, големи и още по-големи фенове на рока, поклон и пред 68-годишния Клаус Майне, чийто глас сякаш не е мръднал.

Барабанистът Джеймс Котак, който по здравословни причини не можа да участва в българската част от турнето, беше достойно представен от Мики Дий (Моторхед). Солото му бе един от безспорните акценти в концерта на „Скорпиънс“.

Турнето, с което групата отбелязва своя половинвековен юбилей, получи възторжени отзиви в САЩ и Мексико, а вече и в Европа. Наесен Рудолф Шенкер и колегите му ще бъдат в Южна Америка и Азия, за да финишират в края на годината на родна земя, и то с няколко дати.

„Скорпиънс“ са продали над 100 милиона албума и са изнесли над 5000 концерта в над 80 държави. По време на обявеното като прощално турне Шенкер признава, че е бил удивен от огромното количество нови фенове на възраст между 19 и 28 години, които са неизменно в публиката. Това мотивира бандата да продължи с изявите си и дори да запише нов 20-и поред студиен албум – Return to Forever.

1

2

3

4

99% Куин

25/06/2016

kuin-647x431

Той е талантлив, гласовит, артистичен, чаровен, ексценричен и перверзен. На сцената е способен да се самозапали! Адам Ламбърт отвя главите на почти един стадион хора, дошли да си припомнят славните години на „Куин“ и незабравимия Фреди.

„Ще кажа това, което всички си мислите: „Той не е Фреди Меркюри!“ Знам! Обичате ли Фреди колкото мен? Винаги ще има един голям Фреди на всички времена. Благодаря на всички, че ми давате шанса да изпълня тази изумителна музика – музиката на „Куин“. Тази вечер всички заедно ще празнуваме с този кралски рокендрол“.

Думите са на Адам Ламбърт и те като че ли казват наистина всичко – за него самия, за приобщаването му към една велика група, за емоцията на сцената и за радостта от това да бъдеш себе си, без да губиш връзка с корените на рока.

„Имам привилегията да съм на една сцена с легендите на рокендрола“, заяви с гордост 34-годишният наследник на Фреди. Останалите от  „Куин“ също не пестят суперлативи за младия си колега, подчертавайки че вероятността да имаш вокални способности като тези на Адам Ламбърт е едно на милиард.

Да, Адам Ламбърт, не е Фреди, но е 99% Куин, той е артист с главна буква, щастливец, който има силата да влюбва публиката в себе си, въпреки или може би точно заради фрази от типа на „Искаме да ви подмокрим!“ и „Размърдайте се, кучки!“…

„Чаках 45 години за този концерт и е невероятно“, обобщи Брайън Мей почти в края на 2-часовото шоу на стадион „Георги Аспарухов“. Последва селфи с публиката и съвместно изпълнвение на Love of my life, посветено на Фреди Меркюри.

Брайън Мей направи и втори жест към нас, българите, вплитайки мотиви от „Хубава си, моя горо“ в една от композициите.

Той пя 130 минути без нито една пауза!

20/06/2016

1
В София са гостували десетки гръцки изпълнители, но Никос Вертис като че ли е първият,  който буквално подлуди публиката още с появяването си на сцената на зала „Арена Армеец”.

Няколко хиляди човека останаха на крака до края на концерта, не спирайки да танцуват, пеят и аплодират Никос. А той – едновременно скромен, чаровен и много отворен към публиката, показа, че ненапразно славата му се носи по целия свят – от Австралия до САЩ и Канада, и от Лондон до Тел Авив.

Шоуто започна с 40-минутно закъснение, но за сметка на това Никос Вертис пя точно 130 минути без нито една пауза между песните, запазвайки хъса и свежестта си до последно.

„Мога да ви пея до 5:00 сутринта, но утре сте на работа, обяви той към края на представянето си. Ако утре не успеете да отидете на работа заради мен, няма да ме пуснат да дойда пак в България. А вие може би искате да ме видите отново”. Последва поредната вълна от аплаузи и нови бисове.

За ефекта на тази не съвсем типична гръцка фиеста заслугата имаха и над 20-те музиканти, качени на висока 5-етажна амфитеатрална сцена, в контраст със звездата, която пя на пътека, изнесена сред публиката.

Самият Никос свири на китара и бузуки, танцува сиртаки и българско хоро, флиртува с дамите и изпя най-големите си хитове като Ena Psema, An Eisai Ena Asteri, De Me Skeftesai, An Feigeis, San Trelos Se Agapao, Poli Apotoma Vradiazei, а на най-големия му хит Thelo Na Me Nioseis в публиката се издигна голям банер, с който фен предложи брак на любимата си.

Най-голямата изненада за феновете бе специалната премиера на новия сингъл Min Agreis („Не закъснявай“), чийто клип бе заснет само преди дни с режисьора Люси Иларионов на брега на езеро край София.

2

3

4

Лили започва турне с незабравим концерт край езерото в Панчарево

18/06/2016

1
Когато слушаш песните й, забравяш за капризите на времето и за невъзможността да изпиташ наслада от изкуството, което наричаме масово, популярно, а доскоро – и несериозно. Лили Иванова отдавна е доказала, че е стандарт в българската култура и запазена марка на българската поп музика – за съжаление на малцина, но за голяма радост на много повече хора.

Поредният концерт, този път край езерото в Панчарево, не просто заковава статута й на номер 1, а върна онова приятно усещане за диалог между артист и публика – нещо, което напоследък ни се случва само при гостуването на звезди от световен ранг. А Лили е точно такава.

2

Преди малко повече от 10 години тя излезе на същата тази сцена, возена в лодка с формата на лебед. Сега тя просто се появи и запя – два часа лайв и няколкостотин човека, които искаха още и още. И Лили даде всичко, което може да направи една вечер неповторима – глас, обвит с чувство,  добро настроение, перфектни музиканти и разнообразен репертоар, редуващ хитове като „За тебе бях“, „Искам те“, „Камино“, „Реквием“, „Любовта е живот“, „Без правила“, „Щурче“ с най-новите парчета – „Този миг“, „Вкусът на греха“ и „Каданс“.

Кулминацията

Истински връх в този спектакъл бе изпълнението на „Присъда“, една стара песен, поднесена в новия си аранжимент за първи път на концерта в зала 1 на НДК в края на март тази година: „Ще ме осъдите,  надявам се, накрая. Денят ще бъде слънчев и чудесен. За нищо няма да се оправдая. Последната ми дума ще е песен!“…

Овациите са и за музикантите на Лили, които тя нарече „моето вдъхновение“ –  Оги Енев (пиано, тромпет, саксофон), Орлин Цветанов (цигулка), Веселин Веселинов-Еко (бас), Росен Ватев (барабани), Ангел Дюлгеров (цигулка, китари) и трите беквокалистки от „ЛаТиДа“. През последните няколко години Ангел Дюлгеров е аранжор на всички песни на Лили Иванова.

Лили и футболът

Звучи невероятно, но е факт – Лили за първи път в живота си е гледала футбол, въпреки че от малка спортува, а като ученичка е била републикански шампион по спортна гимнастика.

„Имах страх от футболното първенство и това, че концертът съвпада с излъчването на мачовете по телевизията,  сподели Лили. Не разбирам от футбол, но тази година седнах и изгледах мача с Франция. И знаете ли кой ми хареса – Роналдо и Меси“.

Предстоящите концерти

Панчарево бе своеобразен старт на поредицата от концерти на Лили Иванова в цялата страна: 6 август – на плажа в Бургас, 11 септември – Пловдив, Античен театър, 23 септември – Велико Търново, ДКС „Васил Левски”, 18 октомври – Русе, Арена Булстрад, 20 октомври – Варна, Дворец на културата и спортa, 22 декември – София, клуб Joy Station.

Билетите вече се продават онлайн на eventim.bg и на касите на някои от най-популярните вериги магазини, бензиностанции, книжарници и във всички пощенски клонове на „Български пощи“.

IMG_4400

Снимки: Ани Петрова

Никос Вертис: След музиката са жените, а след тях – храната

08/06/2016

Untitled

Никкос Вертис (Nikosvertis.com) е талантлив, много чаровен и все още необвързан. Популярен е от Мелбърн, Сидни и Ню Йорк до Тел Авив и Лондон със спектаклите, в които не само пее и свири виртуозно на бузуки, но успява да изправи публиката на крака, да я разплаче и да я накара да танцува.

„Никога не си гледам часовника на сцената“ – категоричен е той. И това може би е най-голямото успокоение за феновете му в България, които ще имат възможността да го видят и чуят за първи път на сцена – на 16 юни в зала „Арена Армеец“. Продължителността на концерта ще зависи единствено от аплодисментите и желанието на изпълнител и публика да останат по-дълго време заедно. Колко такива изпълнители познавате?….

1

За Vesti.bg Никос Вертис отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

– Наричат Ви най-желаният гръцки певец и най-престижният ерген на Гърция? Трудно ли се живее с такива етикети :) ?

Никос Вертис: Ами зависи… Ако ти харесва такъв прякор, е забавно, но ако си нормален човек, продължаваш да живееш нормално – като всички останали. И аз мисля, че всъщност бих искал да живея нормален живот.

– А кога ще развенчаете мита за ергена :) ?

Никос Вертис:  Звучите като майка ми (бел.авт. – смее се с глас). Майка ми би задала такъв въпрос. Мисля и се надявам, че някога

ще се оженя за жената, която обичам, ще имаме много деца

и всичко останало – като нормален човек.

– Наричат Ви също най-великият изпълнител на лаика – стилът е микс от традиционна гръцка музика с поп и денс звучене. Кой е създател на този стил? Откъде идва името?

Никос Вертис:  Името означава музика за народа. Мисля, че този стил идва от 50-те или 60-те години на миналия век. Мисля, но не съм съвсем сигурен, че стилът започва да се развива, когато Стелиос Казандзидис и други големи гръцки изпълнители започват да правят тази музика.

– В България сте много популярен сред феновете на гръцката музика? Но как бихте се представил на тези, които не Ви познават?

Никос Вертис: Бих се представил като изпълнител и шоумен.

Най-силната ми страна са концертите на живо

И така искам да се представя на 16 юни в София.

– За първи път ще пеете у нас, и то в най-голямата зала. С какво свързвате България? Имате ли приятели тук?

Никос Вертис: Имам много приятели в България. И много от тях идват на моите концерти в Гърция. Освен това, Люси (бел.авт. – режисьорът Людмил Иларионов) е режисьор на моите видеоклипове през последните 4-5 години. През това време аз идвам и снимам клиповете си у вас. Всички хора, с които работя, са страхотни. Да, имам много приятели тук и с тях се чувствам като у дома си. Не идвам за първи път в България, но идвам за първи път да пея.

– Доста често Ваши колеги гостуват у нас? През януари видяхме и чухме за първи път Деспина Ванди. Споделят ли какви са впечатленията им от България, от публиката? Интересувате ли се от тяхното мнение?

Никос Вертис: Не.

Най-много ме интересува мнението на публиката след шоуто

Искам всички, които идват на концерта, да са доволни и да са си прекарали добре. Не ми е работа да говоря с други колеги-певци.

– Имате ли поглед върху българската музика?

Никос Вертис: Да, разбира се, че имам. Слушам различни стилове музика. Люси винаги ми праща клипове, които е правил на различни изпълнители.

Най-много обаче харесвам традиционната българска музика – като Иво Папазов. Харесвам го, защото е вдъхновен от народната музика.

– У нас са популярни много гръцки изпълнители? Какво според Вас е основното, което трябва да притежава една музика, за да стане конвертируема?

Никос Вертис: Смятам, че

музиката трябва да е в крак с времето

Живеем в 2016 г. и трябва да правим различно звучене, с различни инструментил Трябва да търсим музиката, защото тя е нещо, което не може да се прави по план, тя е изкуство. Затова тя трябва да е свободна и никога не знаеш къде ще те отведе.

– Как подбирате репертоара си? Има ли много брак сред песните, които Ви предлагат да изпълнявате? Доколко сте свободен в избора си на репертоар?

Никос Вертис: Всеки път, когато отиваме на някое място, ние проверяваме какво се слуша, какво пускат радиостанциите, гледаме и какво се харесва най-много в YouTube. На тази основа подбираме репертоара.

– Пеете на живо, с голям бенд. Лесно ли се сплотява толкова голям екип? Колко често сменяте музикантите си?

Никос Вертис: С  повечето хора от бенда съм отраснал от дете, от 5-6-годишна възраст. Познаваме се и от музикалното училище, където започна всичко, те са моите най-добри приятели. Тъй като работим заедно повече от 15 години, няма значение, че са толкова много – над 20 човека.

Ние сме като едно цяло

– Имате ли незабравимо участие/концерт/изява? Разкажете за него.

Никос Вертис: Мисля, че всеки следващ път ще е следващото незабравимо участие.

– Какво остава на второ място след музиката? Имате ли време за друго?

Никос Вертис: Мисля, че да – жените (бел.авт. – смее се). И, разбира се, най-важното нещо в живота, на което се радва всеки човек – храната.

– На какво се смеете най-често? Споделете ситуация, която Ви е разсмяла наскоро.

Никос Вертис: Смея се на някои клипчета, които гледам в YouTube, и на някои ситуации, които са ми се случили. Най-често се смея с моите колеги, с които съм всеки ден, и които са и мои приятели. Най-важното е, че много се смеем заедно.

– Да очакваме ли изненади на сцената на „Арена Армеец“ – дует с Ваш колега, българска песен или нещо друго?

Никос Вертис: Не знам… Искам да направя дует. Нищо не се знае, може скоро и да направя нещо. А голямата изненада ще бъде шоуто. Голямата изненада за мен и за публиката ще бъде енергията в шоуто. И наистина ще бъде незабравимо. Чакам ви там!

2

Никос е роден от смесен брак в Холандия. Когато е на 6 години, семейството му се мести в Солун. Скоро след това започва да взема уроци по бузуки, а от 15-годишен се занимава и с пеене. От тогава прекарва живота си в композиране, свирене и пеене.

Първия си договор подписва през 2003 г. с Universal Music, когато издава дебютния си албум „Бързо настъпва нощта”. Същата година на наградите Arion Awards печели отличието за най-добър нов изпълнител.

Никос Вертис има брат, който има две деца – момче и малка дъщеричка, която се роди в началото на тази година. Певецът признава, че въпреки страха си от обвързване, обожава племенниците си и обича да прекарва свободното си време с тях.

Малко известен факт е, че името Вертис е артистичен псевдоним. Истинската му фамилия е Арванитидис. Сменя я, защото в миналото е имало друг известен негов колега с тази фамилия.

Шанс, талант и много труд – формулата на успеха според феномена Георги Черкин

29/05/2016

snimka 1

Със силата на мисълта мога да постигна повече, отколкото ако свиря по 8 часа на ден, без да мога да мисля. Думите са на Георги Черкин – пианистът, който освен с таланта си, шокира с изключително изисканото си поведение, което не му пречи да бъде прям и в същото време да буди възхищение в събеседника си с една премерена лежерност, достойнство и богата обща култура, която отдавна е минала отвъд пианото, нотите и музиката.

За него са казани още десетки суперлативи, които биографията му доказва на 100 процента. Затова музикалната фамилия, прочутия му дядо Георги Златев-Черкин, димпломирането в Рим, уроците при проф. Карл Хайнц Кемерлинг, концертите в най-престижните зали и множеството награди са път, който Георги Черкин тепърва извървява.

На част от него предстои да станем свидетели на 28 май в зала 1 на НДК, когато Черкин ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър № 2 от Сергей Рахманинов. Изпълнението е в рамките на спектакъла „Апотеоз на красотата” на „София Симфоникс” (хор и оркестър) с диригент Любка Биаджони. Програмата включва още Клод Дебюси – „Следобедът на един Фавн“, и Александър Бородин – Половецки танци.

snimka 2

За Vevesti.bg талантливият пианист отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

  • Кариерата Ви започва с Втория клавирен концерт на Рахманинов през вече далечната 1996 г., на сцената на зала „България”, заедно със Софийската филхармония и под палката на Емил Табаков? Какви са спомените Ви от тогава, от Емил Табаков?

Георги Черкин: Това бе най-щастливият момент в живота ми.

Беше моя мечта да изпълня този концерт

и едно от най-въздействащите прозведения, оказали влияние и върху моето израстване като музикант.

Когато чух за първи път Втория клавирен концерт на Рахманинов нещо в мен се промени и едиственото, което желаех, бе един ден да го изпълня с оркестър…

  • Какво е да свириш дебюта си 20 години по-късно?

Георги Черкин: Навремето не беше много лесно за един млад музикант (аз бях 12-и клас) да свири с оркестър, и то не с кой да е оркестър, с най-известния тогава диригент Емил Табаков, с директно излъчване по телевизията… Беше голяма отговорност, а аз имах този рядък шанс – да осъществя този концерт.

Спомням си, че беше много магическо…

Имах усещането, че свиря със световен оркестър.

Емил Табаков беше много благоразположен към мен и много добре ме следеше. Аз естествено нямах опит с оркестър, тъй като това реално бе първият ми концерт. Въпреки това го бях научил много добре. Спомням си, че го изпълних много детайлно и много емоционално. Залата беше пълна, а публиката – въодушевена… Това са ми спомените.

  • Какво се е променило в начина Ви на свирене – не само като техника, но като усещане и начин на работа?

Георги Черкин: Разбира се, през годините

техниката ми значително се подобри

Сега мисля всичко много по-детайлно. Когато човек е по-млад, почти не знае какво се случва. Той излиза на сцената и всичко му е твърде абстрактно. И върпреки че всичко се получава страхотно, той все още не е наясно с всеки един детайл, с всеки един тон. Но с времето започва да се ошлайфва и да бъде по-детайлен.

  • Мислил ли сте, ако не беше този старт – през 1996 г., как щеше да започне кариерата Ви?

Георги Черкин: Година-две по-късно аз вече бях солист на Националното радио. По това време изпълних и Четвърти концерт на Рахманинов. Забелязаха ме тогавашните диригенти и музикални институции, и ми помогнаха да започна кариерата си.

В България, а и световен мащаб,

има много талантливи хора, които нямат шанса да се изявяват

Има голяма конкуренция, и не винаги най-талантливите са на по-предни и по-достойни позиции. Всичко е до някаква степен шанс, освен талант. Трябва и шанс, и талант, и много труд. Защото има много хора с талант, които не са положили необходимия труд, поради което талантът закърнява.

  • Как подбирате репертоара си? Какво от репертоара Ви Ви изразява най-добре като човек, не като музикант? Защото качествата Ви на музикант са известни…

Георги Черкин: Определени композитори ме изразяват като човек. Това са Рахманинов, Чайковски, Брамс, Шуман, Лист.

Във всеки от тях има нещо, което е много близко до моята душевност

Реално, много често чрез музиката ние изразяваме себе си. Но, разбира се, още по-добре е когато се опитаме да свирим заради самата музика, да се свържем с духа на композитора и да се опитаме да усетим какво е искал да каже той, как се е чувствал. Ние сме най-вече един проводник на тази музика и целта ни е да я предадем на публиката.

  • Докъде може да стигне шоуто в класическата музика? Харесва ли Ви това, което прави Васко Василев например, или Найджъл Кенеди? Къде Вие поставяте границите, когато става въпрос за шоу? Това има ли връзка с думите Ви, че чувствате като своя лична мисия да дадете класическата музика на хората така, че да отворят сърцата си за нея….

Георги Черкин: Има връзка. По принцип

не обичам да си поставям граници

Не всеки човек, когато чуе за първи път едно много комплексно класическо произведение, би го оценил в пълния му блясък. Музиката е сложно нещо и има нужда, както някои езици, като английския например, от обучение…

Има нужда и от музика, която да е по-достъпна, която да е близо до класическата и хората лека-полека, чрез нея, биха могли да стигнат до по-комплексно разбиране на нещата и след време да се интерсуват от още по-сериозна и по-сложна музика.

  • Колко може да израстне една публика, ако се върви по начина, който Вие предлагате?

Георги Черкин: Всичко опира до вътрешната потребност на хората. Всеки сам открива за себе си дали има нужда от още. Но който се е докоснал до музиката и е усетил нейната магия, особено класическата музика, той не се е спрял …

  • Как се случва всичко това, за което говорим, с един артист, който има болезнената смелост да направи признанието, че не е открит към хората?

Георги Черкин: Ако трябва да съм честен, в нормалната ми комуникация с хората

въобще не съм открит

Но съм максимално открит, когато музицирам и когато изляза на сцената. Тогава съм абсолютно прозрачен откъм емоции. Това много изтощава, но си струва и е необходимо, защото това е смисълът на музиката.

  • А колко жестока може да бъде публиката?

Георги Черкин: Колкото ние си представяме, че е всъщност … (усмихва се). Защото тя изобщо не е жестока. Но преди да излезем на сцената ние си представяме как има хора, които може би ще следят къде ще сгрешим, ще ни критикуват после дали сме израстнали, дали сме назаднали… Човек, ако се абстрахира от тези неща, има шанс да се почувства малко по-комфортно и да даде всичко от себе си на сцената.

Защото реално

публиката не е жестока

Това е наше усещане, на артистите, понякога. Няма как да е жесток човек, който е отишъл да се радва и да слуша хубава музика. Още повече, че голяма част от публиката отива заради приятното усещане, което ще получи.

  • Жените-диригенти не са много, особено тези като Любка Биаджони. За нея казват, че има неподражаем стил на работа. Как Вие лично усещате този стил по време на работата с нея?

Георги Черкин: Нейното отношение към детайла, позитивното й излъчване, непринуденост – това са все фактори, които влияят много положително на музиката.

При нея няма елемент на его

което да иска да покаже колко е велика или важна. Всички знаем, че има много такива диригенти.

Нейното музициране е изцяло отдадено в името на произведението и на композитора, който се изпълнява и дирижира.

Ние поработихме малко двамата, без оркестър, и макар че съм свирил много пъти това произведение, открих неща, за които не съм и подозирал. Това доказва, че винаги има какво да се открие в едно произведение.

  • Чалгата като усещане за кич и нещо пошло отдавна е навлязла в българската култура? Има ли чалга в класическата музика?

Георги Черкин: Има чалга в чалгата.

Няма как да има чалга в класическата музика

Може, разбира се, да бъде много симплифицирано някое произведение, но създадено от един велик композитор, както и да се изпълни, магията остава.

В момента има музика, която се прави от компютри. В тази музика няма емоция, но ако е направена перфектно, в нея ще си проличи геният на композитора. Затова ми е много трудно да си представя думата чалга в тази ситуация.

  • За изявата на един музикант на сцена колко важно е приятелството между музикантите?

Георги Черкин: Много е важно да имаме добър синхрон, да имаме добронамерено отношение един към друг.

Аз винаги приемам всички като равни

Никога не съм си мислел, че съм нещо повече или нещо по-малко, или че някой друг е нещо повече или нещо по-малко от мен.

Всеки в оркестъра е с еднаква важност за целия организъм. Както аз се съобразявам с останалите музиканти, така и те се съобразяват с мен, и тогава се получава една хубава симбиоза.

  • Това винаги ли се получава при Вас?

Георги Черкин: При мен – да. Аз съм един безкрайно толерантен човек. Може би заради музиката. Такъв съм и в живота. Но любимият ми начин за изразяване е като свиря с оркестъра, затова съм твърде толерантен към оркестъра и се стремя винаги да музицираме заедно. И затова нещата винаги се получават.

  • Как прекарвате свободното си време и има ли все пак място, на което може да се задържите повече от три дни?

Георги Черкин: Много важно за един музикант е разнообразието и да е малко извън стереотипите.

Много важно е да не се прави едно и също нещо всеки ден

и затова гледам да се разнообразявам както мога. Това е мой вътрешен инстинкт и желание.

Обичам да ходя сред природата, на екскурзии, с мотор, с колело, пеша или с лифт, с приятели…

  • Това звучи като да имате много свободно време?

Георги Черкин: Да, така е. Аз повече време правя това, отколкото да свиря (усмихва се и продължава сериозно) Защото преди само това правех – свирех, 30 години свиря нон-стоп. Докарах се до едно ниво, при което мога да свиря по-малко, защото

аз вече повече мисля, отколкото свиря

И със силата на мисълта мога да постигна повече, отколкото ако свиря по 8 часа на ден, без да мога да мисля.

  • Сега по колко часа на ден свирите?

Георги Черкин: Относително е. Понякога ми се случва да свиря само по един-два часа. Друг път – по шест часа. Някои колеги свирят и по 12 часа, за да печелят конкурси, защото са маниаци и са много амбициозни. Но не е нужна само амбиция.

Конкурсите никога не са били моя страст

за разлика от колеги, за които това е основното нещо в живота – да обикалят по конкурсите като спорт и да печелят награди.

За мен дори не е толкова важно да съм пианист, а музикант, защото аз композирам, пиша филмова музика, аранжирам, оркестрирам – правя много неща, свързани с музиката. Пианото е било част от моето изграждане като музикант.

От известно време правя аранжиментите на известни клавирни произведения, които са само за пиано, а аз добавям нещо като оркестрация. Не променям нищо, пианото си остава същото, оркестърът само украсява. Не съм сигурен дали това е аранжимент или оркестрация. Затова

измислих една нова дума за случая – симфонизация

Не знам дали се използва за нещо, но… Добавям оркестров звук към нещо вече съществуващо, така че хем оригиналът си остава, хем има още повече емоции. Това ми е едно от основните открития и занимания. Направих „Лунната соната“ на Бетховен, „Годишните времена“ на Чайковски, които много добре се възприемат в цял свят.

  • Миналото лято пускахте доста кадри с дрон?

Георги Черкин: Това е новото ми хоби. Носи ми невероятно усещане за свобода. Все едно аз самият летя. Виждам през цялото време какво се случва. Много обичам да снимам природни пейзажи, които след това комбинирам с музика. Естествено, в мое изпълнение.

Мислил съм дори да направя

концерт за пиано и оркестър, в който да се прожектират кадри от дрон

Дори ще е само с българска музика, от български композитори, и пейзажи от българската природа, които ще бъдат заснети по такъв начин, че ще са в синхрон с музиката. Например, ако е нещо по-лирично и магично, ще има снимки от някаква мъгла, ако е нещо по-динамично, ще са снимки над скали с по-бърз полет на дрона. Трябва сериозно да го помисля като проект и се надявам да стане до година-две.

  • Технологичните джаджи са Ваша страст, очевидно…

Георги Черкин: Още от първи клас се занимавам с компютри и музика едновременно. Технологиите са моя не по-малка страст от музиката, но не и по-голяма.

Технологиите и музиката много често влизат в добър синхрон

без да си пречат. Няма как да си пречат!

  • Като говорим за интереси, политиката интересува ли Ви по някакъв начин и това, което става в България?

Георги Черкин: Политиката за най-голямо съжаление не ме интересува.

  • Защо „за съжаление“?

Георги Черкин: Не съм фен на настоящите ситеми на управление в която и да е държава – комунизъм, капитализъм, демокрация… Да не говорим, че според мен

никъде по света няма демокрация

Тя е привидна.

Аз съм фен на една по-децентрализирана система и на това човек да не бъде зависим от един или друг фактор. За съжаление, хората лесно се поддават на манипулации от реклами, от това да вземат кредити, да се обвързват, вярват в това, че ще бъдат щастливи, ако си купят еди-какво-си. Но те всъщност не са щастливи. Те са щастливи за една минута, после са нещастни 10 години.

  • Това означава ли, че не гласувате на избори?

Георги Черкин: Гласуването трябва да стане по-модернизирано. Освен това

няма никаква прозрачност в гласуването

Трябва да има система, в която всичко да бъде точно и ясно. Това пак би се постигнало с една децентрализирана система.

  • Според Вас колко хора се интересуват от това?

Георги Черкин: Много малко – 1:10 000.

  • Професионално какво би Ви прогонило от България?

Георги Черкин: Трудно е да се каже, защото аз не правя музика, за да преживявам, а от лична потребност, за вътрешно израстване.

За мен

няма значение дали ще свиря 30 пъти годишно или само веднъж

или пък няма да свиря 3 години. Ако имам концерт, значи наистина искам да го имам този концерт. За мен музиката не е бизнес.

  • За финал, с намигване и усмивка, бих искал да Ви питам, ако имахте инидианско име, какво би било то?

Георги Черкин: Такъв въпрос не съм си представял, че може да има. Но е много интересен въпрос. Мои приятели не са ме питали, та камо ли на интервюта. Шокиращо е за мен да мисля за такова нещо, трябва да помисля доста…

snimka 3

Георги Черкин е роден в София през 1977 г., в семейство на музиканти. Носи името на своя дядо – прочутият композитор Георги Златев-Черкин. Димпломира се през 1999 г. – 7 години след първите му големи сценични изяви в зали като НДК и зала “България” – с димплом от академия „Санта Чечилия” в Рим. Учи в Залцбург при проф. Карл Хайнц Кемерлинг.

Изнасял е концерти в прочутите Palais des Beaux Arts в Брюксел, Auditorium в Рим, Convention Centre в Окинава, Seoul Arts Centre в Сеул, Musikhalle в Хамбург, Kaufmann Concert Hall в Ню Йорк и други.

Носител е на много престижни награди, сред които „Кристална лира”, „Златен век”, „Златна муза” и др. Победител е на международните конкурси „Панчо Владигеров” (2003) в Шумен, Premio Sassari (1999) в Италия и „Млади музикални дарования” (1994) в София.

Енрике Иглесиас сгоди Нели и Иван в „Арена Армеец“

16/05/2016

3

На 14 май 2016 г. Енрике Иглесиас направи подобрена и още по-вълнуваща версия на концерта си, състоял се преди точно половин година отново в „Арена Армеец“. Звездата се появи на сцената с едва 50 минути закъснение, за разлика от миналия път, когато екзалтираните фенове го очакваха близо два часа след обявеното начало.

И тогава, и сега, чакането си струваше заради всеки миг от 120-минутното шоу, в което имаше от всичко по много – много музика, много фенове на ръба на истерията и много любов, която Енрике раздаваше през цялото време.

Със сигурност, датата ще остане незабравима за Нели и Иван от Пловдив. Заради тях Иглесиас, както сам той каза, влезе в ролята на пастор и помогна на двамата да се сгодят пред погледите и бурните овации на 15 000 човека.

2

Малко по-рано, чрез плакат, Иван помоли Енрике да му помогне да предложи брак на приятелката си от сцената. Докато Иван се обясняваше на Нели, звездата ги снимаше с таблет… Своеобразната „венчавка“ завърши с изпълнение на Stand By Me (от репертоара на Бен Кинг).

Това романтично 15-минутно прекъсване на шоуто не бе единствената изненада на вечерта. Енрике Иглесиас поднесе неочаквано признание: „Предишния път не бях в особено добра форма, а ти – България, заслужаваш най-доброто!“

Някой в залата едва ли се е усъмнил, че Енрике е дал най-доброто от себе си, а голямото му испанско сърце едва побра цялата любов, с която го обсипваха – през цялото време не спря да се снима с почитателите си, приемаше играчки и букети от тях, скачаше като малко дете и не спираше да се усмихва.

Сцената Енрике напусна някак ненадейно, без дълги сбогувания и бисове, което може и да е знак за скорошна поредна среща с него.


1

Автор: Даниел Димитров.

Моята любовна история с Лара Фабиан

25/04/2016

IMG_8167

Почти нищо не разбирам от френски език, но когато слушам Лара Фабиан, разбирам всичко. И това е най-силното доказателство за магията, която има тази прекрасна певица. Излъчването й, осанката, тембърът, гласът – всичко в нея е хем премерено, хем естествено и, в същото време, величествено. Тя умее да гали публиката с гласа си, а след всяка песен усещаш как мелодията се е загнездила като малко пиронче в мозъка ти.

Лара Фабиан се върна в София. През 2014 г. тя направи два концерта, вторият от които „изнесе“ – в буквалния смисъл на думата, на крехките си рамене. Божествена, дори на ръба на силите си, тя показа класата си и накара хилядите зрители да не съжаляват, че са чули едва няколко песни в нейно изпълнение.

Две години по-късно видяхме ангелогласната Лара в пълния й блясък. И не само!… Тя спази обещанието си да има втора „много пламенна целувка“ с публиката, и то с почти изцяло нов репертоар от албума й Ma vie dans la tienne. Прочувствени балади на френски, в които любовта доминира, преплетена с вечните теми за приятелството, семейството, добротата, мирът и всичко хубаво, което ни липсва.

И не само! Изненадващо, но само за феновете, включване с „китка“ от най-големите хитове на АББА. Смяна на костюма и диско кълбо на сцената са само малка част от шоуто, в което Лара ни показа, че наистина може да бъде безупречна във всеки жанр.

„Моите истории са и ваши истории“ е простичкото обяснение, което Лара Фабиан изрече преди да представи едно от новите парчета. Нейните истории, със сигурност и Слава Богу, не са и мои истории, но близостта идва помежду ни от езика на този артист – а той е универсален, макар и много, много специален и неповторим. Поп музика, която не забравяш докато слушаш, а продължаваш да искаш още и още… Така че този час и половина Лара Фабиан да се усеща като една любовна връзка с Лара, която успя да каже на всички Je T’aime, но всеки го прие като лично обяснение в любов. А това го могат само големите артисти, които винаги са и големи хора.