Американският биографичен институт номинира Лика Янко за жена на годината

Американският биографичен институт (АБИ, American Biographical Institute, Inc.) номинира българката Лика Янко (67) за жена на годината. Художничката от албански произход е била забранена в България повече от двадесет години.

Лика Янко

Първата й самостоятелна изложба в София през 1967 година е закрита на шестия ден от откриването, а на Янко е забранено да излага до 1981. Управляващите я обявяват в „авангардизъм“, „формализъм“ и
„недисциплинираност“. 14 години й е забранено да участва в изложби и да пътува в чужбина.

От 1968 Лика Янко вече е табу

Шумният скандал допринася за нейната популярност и я прави един от най-търсените творци. Огорчена от наложената й забрана, тя престава да показва публично изкуството си. И до ден днешен има само няколко официални изложби – през 1967, 1981 и 1989, когато получава Наградата на София. Никога не е включвана в общите художествени изложби на Съюза на българските художници (СБХ).

В периода на изолация Лика живее с картините си, много рядко напуска дома си и работи неуморно: „Артистът е много потиснат и се усеща победен. И все пак не иска да се примири. А около него са боговете“, споделя тя в интервю за пресата през 1996.

1981 е годината, в която Людмила Живкова я потърсва да направи изложба за СБХ. Дъщерята на бившия български държавен глава Тодор Живков тогава е с ранг министър на културата и с висок пост в управляващата комунистическа партия. Но докато Лика се подготви, Людмила Живкова почива. Изложбата се открива през есента на същата година при огромен успех. Междувременно я посещава френският културен аташе и респектиран от творбите, лансира живописта й пред дипломатите от всички посолства. Картините й се харесват и на българското царско семейство, което от 1945 г. живее в изгнание в Испания.

Лика не обича да продава картините си, но й се налага –

на дипломати, посланици. Има около 200 работи в частни колекции по света. Нейни творби притежават колекционери и посолства от Австрия, Аржентина, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Египет, Индия, Индонезия, Италия, Испания, Колумбия, Мароко, Перу, Португалия, Съединените американски щати, Турция, Уругвай, Франция, Швейцария, Югославия, Япония. По-късно художничката участва в колективни експозиции във Виена (1992), Берлин (1993), Франция (1994). Показвала е в частни галерии в София (през 1991 и 1993 година) и в Балчик  (1994).

Лика Янко е родена в София на 7 юли 1932 година. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия, където учи живопис при Дечко Узунов и Илия Петров. След като завършва Френския колеж сметнала, че няма нужда от повече знания и се насочва към рисуването.

Всичките й работи са изпълнени със символи

ключови знаци, образи. Лика твърди, че вярва в отвъдното, убедена е, че хората се прераждат, интересува се от астрология и парапсихология.

Тя смята, че има и добри, и лоши богове – както при хората. По думите й всеки във всеки следващ живот човек се усъвършенства. Ако на Земята е бил много талантлив, значи си е свършил работата, но всеки път остава по мъничко от това велико нещо – Дарбата, обяснява тя. Орфичната и християнската митология, които се явяват в нейната тематика, са по-скоро богомилски и паганистични, свързани с дуализма на Доброто и Злото, и с копнежа и вярата за безсмъртие. Според нея личности като Айнщайн, Бетовен, Микеланджело, Леонардо са полубогове, дошли на Земята, за да облекчат с гения си страданията на хората. Тя приема за свой духовен учител единствено Ван Гог.

Лика Янко сама създава уникалната смесената техника, с която работи

Едни от последните й работи са решени по диагонал – в правоъгълници и квадрати, като диагоналът пресича хоризонталата. „Това е смисълът въобще на духовното състояние на човека. Тайната на моята техника ще съхраня за поколенията.

Ще я узнаете след смъртта ми“, казва Янко. Тя продължава да работи с въженца, синци, гайки, копчета, мъниста, стъкла, камъчета, оплетен коноп, като постепенно усложнява формата. Преди години един български вестник я сравни с „порасналото момиче от книгите на Андерсен, което рисува своята приказка“. Нейните творби са в бялото на облаците, в синьото на морската глъбина, в лилавото на родопския залез. Живописта е светлината, която ми дава живот, твърди Янко. Понякога ми е достатъчна една дума или някоя криволичеща линия; една багра може да ми даде картина, разказва тя. В картините й преобладава белият цвят. Според нея това е цветът на Бога, послание на чистотата и неукрасено бяло пространство.

Заглавията на творбите й се раждат от лириката

Особено от френската поезия и най-вече – Шарл Бодлер: „Отражение на Слънцето“, „Търсене на равновесие“, „Мистика на морето“, „Вратата на съдбата“, „Полъхът на надеждата“, „Да обясним необяснимото“, „Неизлечим оптимизъм“. Лика обича да слуша изпълненията на българската пианистка Дора Миланова. Благодарения на нейните рецитали е нарисувала няколко картини: „Шопен – соната“, „Лунна светлина“, „Морето на Дебюси“. Обича да слуша и Лучано Павароти. Когато работи най-често пуска негови касети. Според нея известният тенор също е един от полубоговете, изпратени да облекчат човешката мъка.

Художничката смята, че картините й се разбират най-добре от децата

Обяснението: „Защото цял живот ме съпътства детството. Като дете обичах да гледам небето, да наблюдавам кака се движат облаците. Създадох си рисунки по този начин.“ По думите й хороскопът на Пикасо е много интересен. Според нея доста велики художници и учени, които тя уважава, са обсебени от окултизъм – Малевич, Кандински, Шагал, Айнщайн. Всяка есен в дома й приятели честват астралната Нова година. Тогава Янко прави баница с късмети и лотария, в която печалбата са нейни миниатюри. Често по този повод рисува по 30-тина картини. Според някои изкуствоведи само Лика Янко сред българските творци притежава естествено ирационално виждане – както „Алиса в страната на чудесата“ и е постигнала осъзнато „детско-наивистичната“ стилистика на двамата ключови „примитивисти“ в модерното изкуство – Паул Клее и Хуан Миро, Според тях тук се изключват наивистът Анри Русо-Митничаря и драстично деформирания примитивизъм у Пикасо, спекулативно възприет като личен стил. /Даниел Димитров

Материалът е публикуван в БТА през август 1999 г.