Милица от А до Я …

София, 18 февруари 2000 г. /Даниел Димитров, БТА/

Милица Божинова се появи на уговорената среща с малко закъснение, много усмихната и почти притеснена. Същата е – като тази от снимките на „Тоника“ и безбройните концерти в страната. Говорът и обаче не е като тънкото гласче, което се извива в песните за морето, за Мария и за двамата в полето. Говори с почти плътен и доста самоуверен глас. Твърди, че не обича да показва личния си живот на показ, мрази плейбека и никога не мисли за лоши неща.

Първите си спомени свързва с уроците по пиано, с първия учебен ден, първата любов, майчинството, конкурса, на който е била одобрена за „Тоника“…

Другарката Миладинова от читалище „Раковски“ е първата й учителка по музика. Именно тя за първи път я слага на пианото на четиригодишна възраст. А първите изяви като певица са още по-рано – на три годинки. На един стол в двора на къщата Милица пеела на съседите „Тих бял Дунав се вълнува“, а после подхващала „Я подай ми, мила мамо, синьото елече“ с нарочно оплетено от баба й синьо елече. Точно на тази баба, която е пеела много и най-различни песни в къщи, е кръстена Милица Божинова.

Иначе в семейството й няма професионални музиканти. Майка й и баща й са дългогодишни хористи в хор „Родна песен“ на Михаил Милков. Милица твърди, че прилича на баба си „не само визуално“. Имах едно прекрасно детство, пълно с грижата и любовта на родителите и баба ми Милица, спомня си певицата и разказва за старата къща, игрите, градинката „Света Троица“, в която с обелени колене е карала летни кънки, колела и какви ли не
щуротии.

Още от тригодишна възраст започва по два пъти седмично да ходи на репетиции с родителите си. „Тогава научих по слух почти всички музикални партии“, казва тя и на лицето й се появява широка усмивка.

От 4 до 16 години свири на пиано, слуша класика. Тогава няма много източници за чужда попмузика, но все пак – „Рики е повери“, „Middle of the road“, италианският дует „Ивианела“. Знае репертоара на всички български певци…

Митко Щерев я открива за филмовата музика. Това става случайно, поради отсъствието на предвидената певица.  Първият филм е „Завръщане от Рим“, следват „Скъпа моя, скъпи мой“, където пее известния дует с един от вокалистите на „Диана експрес“ – Илия Ангелов, „Обратната страна на огледалото“, „Адаптация“.

В средата на 80-те години по време на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“ хитът „Скъпа моя, скъпи мой“ събира еднакъв брой гласове с „Пак ще се срещнем след десет години“ на ФСБ, спомня си Милица.

Стефан Диомов е Колумб, а аз съм неговата Америка, твърди най-усмихнатото дете на фамилия „Тоника“ и пояснява – „Защото той направи правилният избор с мен“. Но си мисля, че му предстои да ме преоткрие след 20 години, обобщава тя.

НАЙ-ВЪПРОСНИК

Кой е НАЙ-щастливият ти момент? – Когато станах майка два пъти и когато ме приеха член на „Тоника“. Навремето старата „Тоника“ пя на абитурентския ми бал.

Коя е НАЙ-характерната ти черта? – Непостоянството. Аз съм зодия Близнаци – единият близнак е пълен с намерения, а другият му пречи да ги осъществи, но все някои ден докарва нещата до край, поради оптимизма.

Кое е НАЙ-голямото ти постижение? – Когато успея да надвие себе си.

Кое е НАЙ-ценното ти качество? – Търпението и това, че се научих да прощавам.

Кой е НАЙ-големият ти страх? – Не искам да говоря за това, за да не го предизвиквам.

Какво НАЙ-много мразиш у себе си? – Че не мога да бъда достатъчно твърда, дори с хора които заслужават именно такова отношение. Това не е липса на гордост или проява на глупост, а опит да не нараня някого с преждевременни заключения за него. Ако той не разбере, проблемът си е негов.

Коя е личността, която презираш НАЙ-много? – Тази, която прави злини.

Кая е личността, от която се възхищаваш НАЙ-много? – Майка ми.

Коя е НАЙ-често употребяваната от теб фраза? – Няма такава.

За какво съжаляваш НАЙ-много? – За това, което си е отишло безвъзвратно.

Кое за теб е НАЙ-голямото нещастие? – Загуба на близки хора, природно бедствие, война.

Кое е НАЙ-любимото ти занимание? – Всеки ден е различно и всеки ден е любимо.

Какво НАЙ-много харесваш у мъжете? – Мъжът да бъде мъж, не само като полова ориентация, да има бърз ум, чувство за хумор, сила на характера, да е предан приятел в труден момент, да държи на мъжката си дума, да е силен, чаровен, емоционален. Изобщо да е от Червената книга.

Какво НАЙ-много харесваш у жените? – Нежността, емоцията, всеотдайността, силата да носят десет дини под една мишница и пак да остават жени.

ДОСИЕ

пол: любвеобвилен
сексуална ориентация: правилна
дата на раждане: 4 юни 1957
зодия: близнаци
ръст: мойта малка дъщеря
очи: обещаващи
образование: музикално
любим цвят: зелен
девиз: нямам
кумири: нямам
мечти: имам
мъжете в живота ми: баща ми и сина ми
жените в живота ми: майка ми и дъщеря ми
характер: слънчев

ИНТЕРВЮТО

Имаш вид на безгрижен човек. Това естествено състояние на духа ли е или някаква маска, а може би е професионално задължение – част от играта?

– Безгрижен човек звучи несериозно. Може би стремежът ми да направя, колкото се може повече неща и съзнанието, че ми предстоят още повече грижи, не ми дава възможност да изглеждам толкова безгрижна, колкото би ми се искало. Може би всяка преодоляна грижа ме кара да изглеждам по-безгрижна. Нищо и никой не може да ме накара да сложа каквато и да е маска.

– Коя твоя история разказваш с удоволствие?

– Не обичам да повтарям истории, но обичам да разказвам весели случки от живота си.

– Някога чувствала ли се забравена от публиката?

– Вече повече от 20 години се срещаме с публиката, така че все нещо е останало, което да се запомни.

– Какво мислиш за враждите в попмузиката? Разкажи поучителна случка за това.

– Не съм срещала открита вражда, но съм чувала неприятни неща зад гърба си. В първите години страдах много, като чуя неверни истории за себе си. След това се научих да не им обръщам внимание. Ние – в „Тоника“, като че ли сме защитени доста от всякаква враждебност, защото сме приятели и се държим здраво един за друг.

– Мислила ли си за кариера в чужбина?

– Не. Пък и не съм чула български певец да е направил кариера в чужбина и то не защото няма качества за това.

– Какво мислиш за плейбека и за това, че някои твои колеги  ВСЕ ОЩЕ правят цели концерти на плейбек?

– Поради икономическата обстановка в страната беше наложен модел на работа на синбек. Тогава, за голямо съжаление, много прекрасни музиканти останаха без работа. Напоследък се наблюдава връщане към стария начин на работа – с група. Не оправдавам работата с така наречения пълен плейбек. Обикновено извинението е лошата акустика или недобрата апаратура, но нищо не може да замени живото изпълнение.

– Защо, според теб през годините никой никога не сравни „Тоника“ с някоя друга западна група?

– Навремето сравняваха първата „Тоника“ с „Рики е повери“. „Тоника СВ“ е по-различна от първата „Тоника“ като формация и звучене, а „Фамилия Тоника“, която обедини двете групи, не я сравняват с друга чужда група, защото е несравнима!

– След като започна самостоятелна кариера, мина ли ти през ума да пееш под псевдоним?

– Не обичам да върша нищо под псевдоним. Подписвам се с името си, което е достатъчно популярно и оригинално.

– Суеверна ли си? Много твои колеги носят талисмани, а ти?

– Преди бях суеверна, сега – не толкова. Талисманите ги нося винаги със себе си и това е любовта на скъпите на сърцето ми хора.

– Обичаш ли подаръците?

– Кой не обича подаръци! Не обичам протоколните поздрави и подаръци, дори те да са много скъпи. Обичам само тези, които са от сърце, без значение дали това е предмет, чувство, усмивка или добра дума. Аз също обичам да правя подаръци без повод.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: