Тромпетистът Михаил Йосифов: Заминат ли за чужбина, нашенци се сещат за българска музика, сирене и лютеница, което е незрял патриотизъм

София – Банско, 18 август /БТА/

Тромпетистът Михаил Йосифов стана един от любимците на журналистите на джазфестивала в Банско, където бе част от квинтета на Асен Дойкин.

ИНТЕРВЮ

– Какъв е мотивът да останете в България, при положение, че имате всички шансове за добра кариера в чужбина?

Може би това е национализъм. Щях да ходя в Америка, но се отказах, защото животът ме завъртя – ожених се. Тук имам достатъчно работа. Вярно, че на моменти е тежко, но за мен има малко идеалистична стойност това да остана тук.

За мен е важно да има хора с потенциал в България, защото като отидат в чужбина, те започват да слушат българска музика, искат да ядат сирене, лютеница и това е малко незрял патриотизъм според мене.

По-добре за мен би било да отида и да се науча на някои неща навън и след това да се върна, но не намерих мотивация да го направя.

– Намирате ли тук реализацията, която бихте искал?

Много се старая да имам тази реализация, но не винаги съм много доволен.

Постоянно работя в бенда на БНР, но иначе свиря в доста групи. Работил съм с „Уикеда“ и „Хиподил“. Все пак издържам моето семейство с музика…

Последното, което направих като мой проект, беше с голямата помощ на колеги, и основно на Ангел Заберски-син. „Кабаре бенд“ е един оркестър от деветима души. Засега има двама певци, може би ще вземем и трети. Малко комерсиализираме продукта, за да стигне до повече хора. Свирили сме няколко пъти вече и впечатленията са доста добри. Няколко пъти свирихме в „Суингин` хол“ и „Бекстейдж“ в София, направихме и общ проект със Стоян Янкулов.

– Лесно ли се прави една група?

Не. Моите изисквания са по-високи за това, за мен е важно тя да звучи истински, да е добър ансамбъл, което е въпрос на повече работа.

– Говори се, че у нас духачите нямат много добра школа?

Ами нямат, но то е въпрос на лично търсене. Човек когато има желание намира начините. Надявам се, че някой ден ние ще създадем школата и тя ще потръгне.

Аз имам желание да преподавам, даже завърших една магистратура по класическа музика специално заради това в консерваторията при проф. Ангел Македонски.

– Привлича ли Ви класическата музика?

Да. Всякакви стилове музика ме привличат. Не ме притеснява стила, притеснява ме качеството на музиката. Има музики в които не бих се замесил, тъй като не се чувствам уверен и в стихията си. За мене стилът не е голям проблем. Стилът е език, учиш го, за да можеш да кажеш нещо чрез него.

Можеш да кажеш много красиви неща на португалски, на испански, на френски, на английски, на сръбски, на турски, на български. На всеки един език човек можеш да каже нещо хубаво. Но аз не искам да се впускам във всякакви стилове, защото тогава човек се разпилява, хубаво е да научиш един език, защото тогава е по-богат и можеш да вкараш повече нюанси.

– В България според Вас свири ли се хубава музика?

Като цяло се свири много хубава музика. Стиловете са различни. Има много добри народни музиканти. Преди години бях силно впечатлен от ансамбъл „Филип Кутев“. Това е световно явление, уникално по рода си, защото е българско. Като качество е на нивото на Лондонската филхармония. Имаме щастието да имаме такива състави.

– Как оценявате смесването на фолклор и джаз?

На Балканите има много фолклорни музиканти, които се интересуват от джаз. Тази музика обслужва голяма част от нуждите на България – сватби, кръщенета, войнишки изпращания. Навсякъде по света има музика, която е модерен фолклор с всичките плюсове и недостатъци.

Чалгата е българският фолклор, трансформиран в някакви по-модерни варианти. Мисля, че това е нормално. Това не е музиката, която свиря, затова и не съм популярен колкото една чалга певица. /Даниел Димитров//ЕХ/