На 70, или как да обичаме тополите

dsf2296

Очевидно, на една определена възраст човек започва да възприема живота по различен начин, да се смее на себе си, а не на другите, да обича тополите, а не другите … И така, в омагьосан и почти неадекватен кръг да чака неочакваното. 

Един български актьор стана на 70 и един български театър реши да го почете с една тъжна пиеса, в която бавно и мъчително се разказва за историята на една любов – любовта към вятъра в тополите и невъзможността да стигнеш до оазиса, който сам си сътворил на верандата на старчески дом …

И така, младежкият театър „Николай Бинев“ поставя с мъничко закъснение спектакъл по повод 70-годишнината на Стефан Мавродиев (рождената му дата е 29 декември 1942 г.).

Комедийната пиеса „Вятърът в тополите“ от Жерал Сиблера, или „Херои“ (според адаптацията на британския драматург Том Стопард през 2005 г.), е написана през 2003 г. и още същата година премиерата в парижкия театър „Монпарнас“ получава четири номинации на френските театрални награди „Молиер“.

Действието се развива през 1959 г. във френски старчески дом за ветерани от Първата световна война. Приятелите Гюстав (Стефан Мавродиев), Фернан (Марин Янев) и Рене (Доси Досев) прекарват дните си в шеги, караници и дразги. Тримата са се самоокупирали на една от терасите и подготвят детайлна стратегия как да я „отбраняват“ от другите обитатели и дори от персонала.

Мястото е важно, защото открива прекрасен пейзаж, част от който е хълмът с тополите, полюшвани от вятъра. Това дава усещане за свобода на амбициозния ентусиаст Гюстав и на кроткия Фернан, който бродира на гергеф, често припада заради шрапнел в главата и си спомня любовни авантюри от миналото,. Безразличен е куцият скептик Рене, който вижда само гробищата насреща и не поглежда към дърветата.

Фернан пък е трън в очите на другите двама и заради привързаността си към едно каменно куче – статуя на терасата, за което полага специални грижи, разговаря с него и държи то да участва в поход до хълма с тополите.
„Тополите не са подбрани случайно, не са букове, дъбове или храсти. Тополите са горди, дълги, устремени на горе дървета“, обяснява режисьорът Владимир Люцканов.

Авторът Жерал Сиблера (писател, актьор и продуцент) споделя: „Всички сме на терасата, само говорим за действие, но не правим нищо и чакаме да свърши. Всеки носи в сърцето си копнежа по тополите, по някакво другаде – и оцелява в битка срещу отчаянието…”

„След като прочетох текста, си представих три деца, които играят в пясъчник – единият прави формички с кофичката, на другия това не му харесва и ги разрушава, а на третия формичките му харесват, но иска да добави знаменца и да ги направи на кулички“, разказва Люцканов.

Той допълва, че пиесата е написана специално за актьори в зряла възраст, а в България малцина от по-старите актьори са активни и имат знаково и пълнокръвно присъствие на сцената. Доси Досев на 12 април ще празнува 80-годишен юбилей, а Марин Янев на 17 февруари стана на 71.

Люцканов е подбрал и музиката за спектакъла, предимно френски шансони. Сценографията е на Венелин Шурелов, а костюмите – на Елица Георгиева. Преводът е на Снежина Русинова-Здравкова.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: