Таня Мария – съвършена музикална терапия, на живо от рая

1

Бразилия й е дала страст, вдъхновение, голяма душа и цвят. Ню Йорк я е припознал и признал като голям джаз музикант. А Париж е изваял у нея онази типично френска деликатност и чар, които правят човека неповторим. Но не заради първичните особености в характера, а заради ритъма, идващ от сърцето и предаван като зараза на хората наоколо.

Таня Мария, най-голямото име на 17-ия джаз фест в Банско, е виртуозен пианист и певица, чиито неоспорим талант се доказва през последните 40 години на сцената и с 25 албума.

„Вашият концерт беше най-добрият“, казвам й след наистина зашеметяващ лайв в Банско, граничещ с масова музикална терапия. Тя ме поглежда с усмивка, премрежена от неизменната цигара, и отвръща: „Не, утре ще бъде по-хубаво…“.

Така започна интервюто с Таня Мария за Новините.БГ – единственото, което тя даде по време на престоя си у нас.

Аз не се възприемам като блестящ пианист или изпълнител, но когато свиря, хората ме разпознават и това е най-важното, твърди тя. С чувство за хумор разкрива, че иска да запише изцяло инструментален албум, който да се казва „Таня и Мария“. В него ще участват мен и моята личност, смее се 66-годишната звезда.

Убедена е, че във всяка страна посява семката на някакво растение: „Понякога никне цвете, понякога – дърво, а понякога не пониква нищо… Това е“. Откровена е, че не помни нищо от предишното си гостуване в София преди 15 години, но сега е разбрала, че е посадила … любов.

Таня Мария тръгва в музикално училище на 7 години, тъй като семейството й било много бедно. По това време прави какво ли не, дори мие чинии. Баща й я откъсва от почти робския труд, защото е убеден, че тя има мисия –  да свири на пиано. „Бях много щастлива, че ми се дава възможност да не мия чинии. Това ми струваше само един час на ден, в който свирех“, спомня си изпълнителката.

През 1974 г. решава да замине за Европа за няколко месеца, но остава в Париж седем години. След това живее в Ню Йорк, където се отдава на музиката, която я вдъхновява. През 1995 г. е номинирана за „Грами“ за най-добра джаз певица. Днес отново живее във френската столица и продължава да пътува из целия  свят…

Даниел Димитров: Какво е да се връщаш в собствената си страна като турист?

Таня Мария: Не мога да се връщам в Бразилия. Това, което обичам най-много, е моето семейство. Всъщност, на първо място е музиката, а след това и семейството.

Преди 40 години се сбогувах с Бразилия, тъй като не мога да бъда там по редица причини – и политически, и музикални. Затова дойдох в Европа и се опитах да осъществя  идеите си.

Хората ме определят като джаз певица и какво ли не, но аз съм стопроцентова бразилска певица. За мен импровизацията е свобода. За мен в джаза това е най-важното. А аз имам нужда да съм свободна.

Много важно е да се знае, че аз не мога да изпълнявам джаз парчета като американците, защото нямам тяхното чувство. Дълбоко в себе си аз съм бразилка. Затова се връщам в Бразилия минимум един път в годината, но там не правя абсолютно нищо. Просто наблюдавам какво се случва наоколо. И за мен това е много важно.

Даниел Димитров: Плакахте ли за Бразилия на световното по футбол?

Таня Мария: Уаааау – 7:1. Неее. (Смее се). Не съм плакала, защото знаех, че ние не можем да станем шампиони. Защото днес в Бразилия спортът е пари. Точно както е в музиката. А

моята цел като музикант не е да бъда богата, а да бъда уникална

Можете ли да си представите, че никога не съм взимала хонорарите си лично, винаги някой друг е правил това. Защото правенето на пари и музиката са несъвместими. Аз се харесвам такава, каквото съм, и имам уважение към себе си, затова парите не ме интересуват. Интересуват ме дотолкова, доколкото трябва да се храним и да преживяваме…

Даниел Димитров: Париж ли е Вашият град?

Таня Мария: В този момент – да. Живях в Щатите около 15 години. За мен това беше необходимо, защото аз все още съм убедена, че американците не просто имат музика, те имат отношение към музиката. А тяхното отношение е много по-добро от това на европейците.

Европейското схващане за музиката е да се правят пари чрез ноухау. Но сърцата на европейците са студени, защото те постоянно се състезават. Аз например не знам как да общувам с моя съсед, който постояно мрънка и се оплаква от живота си.

Живея на час и половина от Париж, защото не мога да живея на място без достатъчно пространство за музика. Не обичам да свиря сутрин, а след полунощ, а при това положение любезно ми се казва: „Таня, трябва да си вървиш“ (Смее се). Десет години живях в Париж, но в крайна сметка много деликатно ме помолиха да се разкарам.

Даниел Димитров: На сцената често общувате без думи, с измислен от Вас език. Дали това се случва и в отношенията Ви с хората? Искало ли Ви се е да кажете на някого нещо директно, а да не можете?

Таня Мария: Вярвам в това, че посланието стига и без думи. Дори в семейството ми  познават, без да съм казала и дума, дали денят ще бъде лош или добър (Смее се силно).

Колкото повече говорим, по-малко се разбираме

Мисля, че най-важното в живота е поне веднъж да покажеш какъв си  и какво искаш. Но да повтаряш всеки ден едно и също, няма смисъл. Затова хората, с които живея, разбират и от малкото думи, които казвам.

Най-важното нещо в живота е да бъдеш в съгласие със себе си. Ти винаги можеш да размениш няколко думи с хората, но ако ти е крив светът, няма значение дали казваш „Здравей“ или „Добро утро“, при положение че на теб не ти е добре…

Хубаво е да живееш, без да лъжеш себе си. Аз не лъжа себе си. Това е въпрос на усещане за реалността и доколко си стъпил на земята, а не летиш  в облаците. Възмущава ме лицемерието. Дразня се, когато някой се преструва. Аз не правя така. В това отношение много харесвам майка ми, която не се превзема. Когато някой иска нещо от нея, тя просто казва „Аха“ и това означава твърдо „Не!“.

Даниел Димитров: За артист като Вас важно ли е да получи добра оценка и от публиката, и от критиката?

Таня Мария: Критиците…  (Казва го сериозно, с глас на критик, замисля се и избухва в смях). Това професия ли е?

Знаете ли, моят единствен момент на щастие е, когато свиря. Нямам други щастливи моменти. Дали хората ми ръкопляскат или не, няма значение,  защото

тогава аз съм на друга планета. Аз съм в рая…

Даниел Димитров: Колко важно е за един млад изпълнител да участва в конкурси, риалити формати и фестивали? Или всичко е въпрос на пари и добър продуцент?

Таня Мария: Мисля, че е интересно. Защото не е необходимо да си професионален музикант. Има хора, които постоянно ходят по конкурси. Но трябва да участваш поне 1-2 пъти, колкото да си свериш часовника, а и за да направиш контакт с музиката, да не се чувстваш объркан. Но постоянно да се явяваш, не си е работа.

Оценката, която днес получаваш, когато някой ти каже, че си много добър, означава, че вижда в теб потенциална машина за пари. Те не те третират като човешко същество, а като машина за пари.

Но ако не възприемеш този  възглед за изкуството, не можеш да продължиш напред. Такова е състоянието на нещата в целия свят. Няма го онова очарование и възхищение от изкуството. Ужасно е това, което става в света днес.

Даниел Димитров: Сигурен съм, че имате и други таланти, които скоро ще покажете. Кажете за един тях. Обещавам да не кажа на никого…

Таня Мария: Не мисля, че имам някакъв друг талант… (Замисля се). Всъщност, мисля, че имам таланта да общувам с много млади хора, с децата, защото вярвам в тях. Те са нашето бъдещето.

Затова в децата трябва да се инвестира. Когато се връщам в Бразилия, аз казвам на моите хора: Направете така, че да звучи музика в детските градини, в училищата. Децата трябва да могат да слушат постоянно музика, да бъдат облъчвани от силата й. Трябва да се помисли за специални програми, чрез които музиката за звучи. Такава трябва да е концепцията ни за музиката в живота на хората.

Това, може би, е моят истински талант – да прозра начина, по който трябва да бъде направена инвестицията за нашето бъдеще и че мога да общувам много по-лесно с децата, отколкото с възрастни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: