1

Преди повече от 20 години едно 18-годишно момче подаде бележника си за автограф на друго момче, тогава 75-годишно, и получи простичкото признание „Със завист за младостта“.

Пет думи, които доста по-късно разбрах, осъзнах и преживях, и които говорят толкова много за автора им – Валери Петров.

Колко от нас, българите, могат да си признаят, че завиждат. Защо по стара традиция изваждаме на показ „хубавите“ си лица, а вътрешно таим най-лошите човешки чувства. И как е възможно един велик българин, доказал през годините своята безкористност, честност, свобода и мъдрост, е способен да „потъмни“ ореола си ей така, с един замах.

Със завист за младостта… Думи, които придобиват безценно значение, когато принадлежат на човек, който до края на живота си е останал чист, млад и по детски спонтанен. И това личи от цялата му биография.

Ако Валери Петров беше роден преди четири века, сега Шекспир щеше да го е превел като любим автор. Това каза преди време известен българин по повод 80-годишнината на Валери Петров. Винаги съм виждал в юбилеите нещо комично – стоят хора с букети, с папки, говорят най-различни хубави неща за теб, а ти си знаеш какво си направил и особено – какво не си успял да направиш, отвръща задочно юбилярът.

Собственият си път виждам като поредица от глупости

а изглежда, че от глупостите се ражда нещо единно като система, допълва той. На Валери Петров дължим пълния превод на драматичните произведения на Шекспир. Превеждал е също Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак, Миклош Радноти.

„Колкото до живеенето с Шекспир, то се получи от само себе си, както повечето неща в живота ми, обяснява писателят. Отначало си мислех да преведа само една пиеса, после тръгна, а когато превалих билото, трябваше да доведа работата докрай. Така – след известна пауза, понеже бях много уморен, стигнах и до сонетите. Много години труд, но какво щастие!…“

И до днес много малко българи знаят, че истинското му име е Валери Нисим Меворах. „Това е поетът, който най-добре знае българския език“, възкликна навремето известен интелектуалец. „И като си помисли човек –

един евреин знае български език най-добре

не просто го знае, а непрекъснато разширява възможностите на този език“, каза той.

„И все пак, аз вярвам в бъдещето на България. Народът ни е жилав и упорит, той има чиста духовна тъкан, здрави морални устои и ще надвие трудностите, убеден е Валери Петров. Само дето ние – интелектуалците, не му помагаме, както сме длъжни да правим това. Българската интелигенция трябва и с лявата, и с дясната си ръка да се подпише под идеята за спасяване на националната ни духовност“.

По време на тоталитаризма левият и „прогресивен“ Петров се чувства неуютно. Мастити соцкритици го порицават, че е „уж наш“, ама не върви в пътя и „не се включва активно“. Когато наврeмето Съюзът на българските писатели гласува срещу Нобеловата награда на Солжиницин, Валери Петров е сред малцината въздържали се.

Заради всичко това трябва да помним великите ни съвременници, които си отиват, и до които сме имали щастието да се докоснем.

Почивай в мир, скъпи Валери Петров.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: