Един час лицемерие от класа

1

Струва си да изучите неприветливото просторанство около Централна гара, за да откриете „Фабрика 126“. Там един утвърждаващ се, но много талантлив български режисьор – Петър Денчев, е направил чудеса с три табуретки, 30 крушки и 8 млади актьори.

Постановката е по писаната преди три века и половина от Молиер блестяща комедия „Мизантроп“ – връх на дворцовото лицемерие, егоизъм, кариеризъм и лакейство, все качества, до болка познати и в наши дни.

Със семпли черни костюми и бели маски, младите дарования от сдружение „Клас“ правят един съвременен, динамичен и увлекателен прочит на текст, който вкарва героите си в какофония от шокиращи до болезненост състояния и поражения на личността. Те са толкова шокиращи и болезнени, че когато бъдат изречени на глас, губят силата си и звучат фалшиво…

Копнеж и ненавист, приятелство и предателство, любов и омраза, истина и заблуда – всичко това са само щрихи от един конформистки устроен свят, в който доминират несигурността, воайорството и студеният полъх на презрението.

В такава среда дори Алцест – един „тежък нонконформист, който не се съобразява със социалните предпоставки“ (думите са на Петър Денчев) се отказва да търси отговорите на въпроси, които всъщност са в основата на това да живееш извън илюзиите и изгнанието.

В „Мизантроп“ тази почти необятна палитра е употребена в рамките на около час, като умело е подправена с музика, пеене и почти акробатични номера.

И още нещо, поради което трябва да се гледа този спектакъл – всички актьори са и красиви, и талантливи, а  това не може да се види често на сцените у нас. Режисьорът дори обясни, което прозвуча като бравурен патетично-предпремиерен комплимент, че почти целият прочит на текста се дължи на играещите…

Това, разбира се, е далеч от истината, тъй като всяка секунда от постановката издава интересните режисьорски хватки и хрумвания, които превръщат актьорите (четири жени и четирима мъже от класа на Ивайло Христов) в нещо като театрален кошер, където всяка пчеличка е усвоила до перфекционизъм ролята си така, че в съвсем краен момент прокапва медът, който консумиране ние – зрителите.

Преводът на „Мизантроп“ е на Кирил Кадийски. Художник е Радостина Тодорова, хореограф – София Георгиева. Участват Ивайло Драганов, Кристиана Ценкова, Юлиан Петров, Ева Данаилова, Виктория Ангелова, Дарий Чавдаров, Светла Рангелова и Калоян Лулчев.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: