Ернестина Шинова: Жертваме голямото заради нашите малки интереси

1

Тя е свободна, пряма, истинска, различна, обичаща, вярваща и можеща. Тя има отговор на всеки въпрос, защото е на „Ти“ с живота, с хората и с нещата, които се случват около нея, и никога няма да остане безразлична, безлична и безучастна. Тя е с голямо сърце, което грижливо се пази от още по-голямата й душа. Тя живее на максимална скорост, почти бясно, но не и хаотично. Тя е импровизатор, който отдавна е разбрал, че най-добрата импровизация се получава след перфектна подготовка. Тя е жена с главно Ж, отдадена на любовта с главно Л и на човека с главно Ч.

Ернестина Шинова не е сред актьорите, които сме свикнали да виждаме всеки ден на екрана или в репортажите от светски събития. Това просто не й отива. Тя се появява там, където я канят и когато има да каже нещо.

Всички, които обичат таланта й, позитивната й енергия и зареждащата лудост на един нормален българин могат да я гледат в Сатирата, където играе в спектакъла „Не всеки крадец е мошеник“, преведен от самата нея. В момента цялата й енергия е насочена към репетициите на нов текст, с арт послание, и по думите й е много по-различно от това, с което сме свикнали да я виждаме.

С Ернестина Шинова разговаряме за актьорството в театъра и киното, преводите, срещите с интересни хора, хобито й, държавата и хората в нея.

Даниел Димитров: Говори се, че зарязвате актьорската професия и започвате да се занимавате с преводи?

Ернестина Шинова: Не, няма такова нещо. Трудно ще се откажа от тази професия. Тя ми е супер любима. От друга страна,

никога не съм мислила, че човек трябва да се занимава само с едно нещо

Аз мога да правя много неща и донякъде се фукам с това. Превeждам от доста време италиански сериали, филми…

Даниел Димитров: Най-новите Ви преводи са на постановки в Народния театър („Каквато ти ме искаш“, Пирандело) и Сатирата („Не всеки крадец е мошеник“, Дарио Фо)…

Ернестина Шинова: Езикът на Пирандело е леко архаичен, никога не се стига по лесния начин до изречението – винаги е нещо завъртяно и има някакви подтекстове, които не трябва да се губят, цветове, оценки, нюанси. Въобще, тежък къртовски труд е да го преведеш добре и да стане така, както той го е написал.

Дарио Фо се превежда доста по-бързо, защото използва съвременен език. При него обаче има една игра на думи и изрази, която трудно се хваща на български. Имаше една сцена в „Не всеки крадец е мошеник“, която не успях да преведа, затова я обяснявам на зрителите директно от сцената…

Даниел Димитров: Какво бихте поставила на сцена по Ваш избор? Какъв тип текстове Ви изкушават?

Ернестина Шинова: Много харесвам Дарио Фо. Той не е просто забавен автор, а има послания, които са много добре защитени.

Не случайно има Нобелова награда за драматургия

Има едни прекрасни моно драми, писани за съпругата му Франка Раме

Даниел Димитров: Бихте ли изиграла такъв текст?

Ернестина Шинова: Да, защо не. Но сега нямам време. Когато се поосвободя, ще преведа нещо и ще говоря с режисьори.

Даниел Димитров: Липсва ли Ви атмосферата от снимките на филми като „Скъпа моя, скъпи мой“, „Ендемит“, „Вагнер“, „Мисия Лондон“ (на снимката долу)?

Ернестина Шинова: Да, разбира се.

Даниел Димитров: Какви асоциации извиква сега „Скъпа моя, скъпи мой“?

Ернестина Шинова: Искате ли да бъда абсолютно откровена… Сигурно ще направя ужасно лошо впечатление, но в момента нищо не помня. Знаете ли колко текстове са минали от тогава през главата ми?… Може би, когато остарея още малко, ще започна да си спомням  минали събития (смее се).

Когато правя нещо, аз му се отдавам на сто процента – забравяш за всичко останало, само и само нещата да се получат, да бъдеш добър, да се идентифицираш с персонажа, да бръкнеш съвсем на дълбоко. Но цялото това усилие, което е безумието на актьорската професия, приключва с последния кадър.

Излизаш от там и се връщаш бързо и рязко в себе си, защото иначе може да се побъркаш

Даниел Димитров: Така е в киното, а в театъра как се „излиза от образ“, където едно представление се играе с години?…

Ернестина Шинова: Това е като каране на колело. Някъде в теб, като в някакви файлове, седи информацията и когато й подадеш точния ключ, тя излиза. Когато видиш определен декор и сложиш определен костюм и грим, няма как да се объркаш. Намерил си точния ключ, файлът се отваря и тръгва.

Даниел Димитров: Как приемате експериментите, компромиса, халтурата, клишета в живота и работата?

Ернестина Шинова: Горещо желая на себе си и на всички мои колеги да работим само адски възвишени, смислени и дълбоки неща. Хората са свикнали да гледат на смеха с презрение. Това, което буди смях, се прави адски трудно. А

халтурата е зловеща необходимост за артиста

ние просто не можем  да оцелеем без нея…

Хората ни мислят за ужасно богати, а това не е така. Дайте си сметка, че след 30 години работа в софийски театър, един колега получава 700 лв. заплата. Младите, които сега започват и също дават всичко от себе си, са на 300-400 лв.

Какво значи халтура? Това значи оцеляване, чисто и просто. Затова съм се заклела, че никога няма да обвиня колега за подобно нещо. Когато трябва да оцелееш, да вържеш някакви два края, да си издържаш децата, да плащаш сметки, стискаш зъби и гледаш да направиш нещата максимално добре.

Обикновено в чистата халтура това не е възможно, но е възможно да вкараш нещо твое – някаква топлота и излъчване, което да го качи малко по-нагоре.

Често

тези неща се правят с малко съпротива. И аз се мъча да не ми личи, но много често ми личи

Разбира се, че има актьори, които ги интересува само печалбата, но това се усеща. Когато видиш лицето на един такъв човек, веднага разбираш какъв е.

Даниел Димитров: Какво друго си мислят хората за актьорската професия, но в грешната посока?

Ернестина Шинова: Че е несериозен, че има безброй, различни и неустановени сексуални връзки. Един таксиметров веднъж ми каза: „Аз, ако съм ти мъж, ще те пребия“ (смее се). Как да му обясня, че на сцената аз не съм аз, а друг персонаж.

Даниел Димитров: Правила ли сте компромиси с някой от текстовете, които е трябвало да представите в „Комиците“?

Ернестина Шинова: Всеки прави компромис. Да се прави смешно предаване всяка седмица е изключително трудно. Представете си как сценаристите измислят 11-12 смешни скеча. Няма как всички да са еднакво добри. Много съм щастлива, когато ми се падне добър текст, а когато не е много добър, се прави всичко възможно да се подобри. Понякога успявам, понякога – не.

Даниел Димитров: Наградите важни ли са за Вас като актриса?

Ернестина Шинова: Наградите са нещо много особено

Има една страшно добра актриса – Джина Роулъндс, била е омъжена за Джон Касавитис. Нито веднъж не й дадоха „Оскар“, нито веднъж не взе „Златна палма“. Тя играе в „Жена под влияние“, „Глория“… Изключително дарование.

Тарковски приживе също не получи нито една награда.

Даниел Димитров: То май и в България така се получава с талантливи актьори?

Ернестина Шинова: Наградата е призвание и аз в никакъв случай не я омаловажавам, затова съм щастлива, че съм получавала такава награда („Златна роза“).

Разбирате ли, това е особен вид професия и особен вид труд. Ето, Кафка приживе не е видял отпечатан нито един свой ред, но никога не е спирал да пише.

Наградите са и стечение на обстоятелствата

Ето, в Кан има години, в които няма нито един добър филм, но все някой от тях получава награда, и обратното – има години, в които излизат няколко добри заглавия, но само един е отличен.

Даниел Димитров: Можете ли да посочите пет много силни български филми след 1989 г.?

Ернестина Шинова: Има пет такива филма. Но няма да Ви ги кажа, защото тези, които не влязат, ще се обидят. Аз съм актриса, трябва да се подмазвам на режисьорите (смее се).

За да оцелее и да бъде разпространявано, българското кино трябва да влиза в рамки –  копродукции или участия във фестивали.

И както от италианците искат само и единствено филми, касаещи мафията, така

от България се искат само филми за проблемите с ромите, нашата бедност и измъченост

Уви, копродукцията е начинът да бъдеш признат на фестивал в чужбина. А хората искат признание, за да могат да се разпространяват. Затова не може да се роди светлия, смисления, пълнокръвния български филм, който да се хареса на зрителите и да не е комерсиален, както се говореше за „Мисия Лондон“, макар че аз не виждам нищо кой знае колко комерсиално в него.

У нас се гледа с презрение на филмите, които не са потънали в мрак, изтерзаност и беднотия. Това пък отблъсква българската публика от нашето кино.

„Хиндемит“ (на снимката горе) беше такъв опит за творчески бунт – да разкажем филм за богати хора, без бедност и непрекъснато ровене в кофите за боклук, без роми и турци. Защото България не е само това.

Публиката псува българските филми, но как да й обясня, че

нейните данъци не са достатъчни да направим филм, който иска

и затова трябва да се съобразяваме с неща, което ни се налагат отвън.

Даниел Димитров: Името Ви означава „наказание Божие” и изразява надеждата на хората, че Господ ще въздаде справедливост. Вярвате ли в символиката на името и това, че всеки си носи кръста? Вярвате ли в Господ?

Ернестина Шинова: Вярвам в силата над нас, която можем само да я почувстваме. Така както земноводното чувства бозайника, и както бозайника чувства човека. Бозайникът трябва да е много гладен за да нападне човек, той усеща, че човек е стъпало отгоре. По същия начин, аз усещам, че има стъпало над мен. И вярвам, че то е по-добро и по-висше от мен. И ако ние зависим от него, то ще въздаде някаква справедливост.

Това е сила, като водата –

тя може да те спаси, но може и да удави

зависи как се отнасяме към нея.

Даниел Димитров: В семейството Ви има доста силни и свестни личности като Петър Слабаков, съпругата му  Кина Дашева, баща Ви Чавдар Шинов, съпругът Ви Андрей Слабаков. Разкажете ни за друг човек, с чието познанство се гордеете и сте имала шанса да общувате?

Ернестина Шинова: Ужасно много са тези хора. Мога да изброя само някои, но с уговорката, че има още други, които няма как да спомена. Като започнем от Татяна Лолова, Стоянка Мугафова, Мария Каварджикова, Ицко Финци, Стефан Данаилов… Боже, какви хора…

Самият Валери Петров, с когото никога не съм била в състояние да проведа свестен разговор – просто защото имам желание да запечатам в ума си всичко, което той ми казва.

А Юлия Огнянова до ден днешен ме нарича „Момичето с розата“

защото толкова бях шашната, когато отидох да й поднеса една роза, че не й я подарих и си тръгнах с нея. И тя накрая каза: „Абе, момиче, тая роза за мен ли беше?“

За мен хората не са авторитети, те са космоси. Като се докосна до такава вселена, аз наистина започвам да се държа неадекватно, защото имам чувството, че съм някакъв уред за записване…

Така беше и с покойния Радичков – никога не успях да му кажа едно свястно изречение… Защото човек има нужда да уважава някого. Това те прави различен, знаеш накъде вървиш и към какво се стремиш, какво цениш. И това е, което липсва на поколенията след нас. Те останаха без компас, без посока, което наистина е тъпо.

Даниел Димитров: Като си говорим за хора и личности, кога , за кого или по какъв повод за последно точихте баница?

Ернестина Шинова: (Замисля се) Когато дъщеря ми Йоана влезе да учи медицина. Всъщност, тогава не я правих аз, а леля ми, но беше супер вкусна и съм я запомнила. За съжаление, нямам време за баници…

Даниел Димитров: Събирате чаши? Колко станаха? Коя е най-странната чаша и коя има интересна история?

Ернестина Шинова: Чашите са много повече от 200. Започнах с това, че ми попадна една ръчно изработена стъклена чаша на 200 години. Тогава

започнах да си представям кой е пил от нея, как я е използвал, какви питиета са наливани

После се сдобих с една миниатюрна френска ръчно изрисувана чашчица за кафе. Имах и една китайска чаша с дракон, от тъмносиньо стъкло, през която обаче се виждаше стената. Представяте ли си?… В миналото предметите от всекидневието са се правели като изкуство, влагали са толкова усилия, мисъл и желание.

Сега вече имам всякакви чаши – пиринчени, медни, сребърни…

Навремето отмъкнах едни чашки за ракия от къщата на мой приятел, който известно време недоволстваше, но когато разбра кой е новият собственик каза : „Абе, айде вземи ги. Влачи“ (смее се).

Това, което човек си купува, за да пие, е някакъв знак какъв е този човек.

Даниел Димитров: Приличате на човек, който може да се засмее на много неща, включително и над себе си. Какво може да Ви разплаче?

Ернестина Шинова: Всичко…

Когато съм обидена, не плача, а стискам зъби

Плаче ми се, когато съм безпомощна. То е някакъв вид физиологично облекчение, а не душевно.

Има толкова много неща в България, за които да се плаче…

Смъртта, разбира се, е на първо място. Защото там не можеш да върнеш нищо.

От дете съм искала съм да прибера всички бездомни котенца на света. И мисля, че пораснах в момента, в който разбрах, че това няма как да стане.

Даниел Димитров: От 25 години живеем в непрекъснати промени, протести, реформи и избори? Как Ви промени това време? Какво Ви кара да оставате в България?

Ернестина Шинова: Аз минах по всички стъпки, както направи и целият български народ –

от първоначална еуфория до тотален скепсис, отвращение и дори погнуса

Но за себе си открих едно нещо – никой няма интерес и желание да промени нещата в България, ако не ги променим самите ние. Ние избираме депутатите и ние им берем гайлето… Ето затова станах заместник-председател на „Евромайки“ – искам да променя нещо в тая държава, а не просто да седя и да гледам отстрани, бъркайки си в носа. А междувременно ме подминават всякакви влакове.

Даниел Димитров: Като гледате политиците, мислите ли, че някои от тях са се родили лоши?

Ернестина Шинова: Никой не се е родил лош. Хората се изкушават. Изкушения има навсякъде. Но аз не обвинявам политиците, защото не те са луди, а този, който им е дал баницата.

Аз безкрайно обичам България, но ние сме дребнави хора, гледаме си нашите малки интереси и заради тях жертваме голямото. А когато голямото се изпълни, то ще реши и твоя малък интерес. Но ние си искаме мъничкото сега, в момента.

Хората обаче не са виновни за това, те са докарани до тук

Ние сме докарани до положение от тая еуфория, с която се подиграха – че вече е демокрация и можеш да говориш. И какво стана? Говориш си, но никой не те слуша.

Всеки от нас живее в някаква общност, която трябва да се обедини. В Италия станах свидетел на това как за един следобед 3,5 милиона италианци се събраха на Пиаца Дел Пополо в Рим в 11:00 ч. и в 17:00 ч. Берлускони вече не беше министър-председател.

Даниел Димитров: Като човек който обича историята и се интересува от нея, опишете с едно изречение България след 10 години.

Ернестина Шинова: Чиста, силна, красива, умна, добра и разцъфваща.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: