Реабилитират Багряна четвърт век след смъртта й и 73 години след делото срещу Вапцаров

1

Сензационно непубликувано досега писмо на Елисавета Багряна (1893-1991) до полковник Кръстю Кръстев (бивш главен редактор на в. „Народна армия”) разкрива гледната точка на поетесата за участието й в съдебния процес срещу Никола Вапцаров през юли 1942 г.

Ценният документ излиза на бял свят благодарение на дъщерята на Кръстев – Нона Йотова, която го открива преди няколко години в бащината си къща, затрупано сред много други бумаги. Решава да го покаже едва сета по повод издаването на книгата „Обич безумна и свята“, разказваща за взаимоотношенията в любовния триъгълник Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев.

Багряна в писмото си обяснява, че е посочена като свидетел от страна на Вапцаров, когото лично не познава, а пред съда трябвало да отговори само с „Да“ или „Не“ на следните въпроси: Познавате ли поет Никола Вапцаров? Вие лично цените ли поезията му като художествено постижение? Представлява ли тя принос в българската литература?

На трите въпроса отговорих гласно „Да“

което потвърждавах и с обичайното си кимане с глава, пише поетесета. В този момент от десния ъгъл на залата се чу глас. Вапцаров поиска от съда разрешение да ми зададе още един въпрос: Има ли в моята поезия родолюбиви мотиви?… Отговорих по същия начин – да“.

„Его това е истината по моето свидетелстване по оня страшен съдебен процес, продължава Багряна. Аз моля съответните учреждения, ако протоколите по делото са запазени някъде, и ако е възможно, да нареди те да бъдат проверени, и да се направят достояние на обществото в името на правдата“.

Писмото е от 27 януари 1962 г. Писано е на пишеща машина и е подписано собственоръчно. Пред Новините.БГ Нона Йотова обясни, че досега то не е давано на експертиза, която да удостовери автентичността му. Не е ясно и защо обясненията по случая, която

Багряна дава за първи и последен път в живота си

не са били публикувани в „Народна армия“. Кръстев, носител на два ордена „За храброст“ е начело на изданието 1963 до 1965 г.

Тепърва ще се разбере доколко изнесените книжа имат стойност и дали ще преобърнат трупаната с години представа за злочестната роля на Елисавета Багряна, която едва ли не е била виновна за смърта на Вапцаров. Новият артефакт се появява четвърт век след кончината на „Вечната и святата“ в българската литература и 73 години след делото срещу Вапцаров и неговата смърт.

Още за книгата „Обич безумна и свята“:

Щял ли е Яворов да остане жив, ако един завистник не отравя любовта му с Дора Габе? Как една зла свекърва може да се превърне в трамплин към световната слава? Кои са невидимите нишки, които обвързват Дора Габе и Елисавета Багряна повече от 60 години? Как българската жена се осмелява да се превърне от обикновена домакиня в амазонка, която иска да бъде нещо повече от сянка на мъжа?…

Националният литературен музей, съорганизатор на премиерата със Столична библиотека, ще покаже някои от реликвите, свързани с тримата автори – Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев. Интерес представляват ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан“ (където изживяват страстни дни с Боян Пенев), шалове и визитки на поетесата (на снимката горе).

Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата, издава се от „Персей“ – с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Съставител е Людмила Габровска, а художник – Ралица Денчева.

На снимките: Работната маса на Боян Пенев (горе). Лиза Шапкарева, внучка на поетесата, показва стари издания от книгите на прочутата си база (на снимката долу).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: