Бернарда Алба е мъж!

1

Диана Добрева е режисьор, който, без колебание, може да спре да упражнява професията си. Защото работата й по спектакъла „Йерма“ показа, че българско театрално представление изглежда естетско – без да е претенциозно, елитно – без да е снобско, и достъпно – без да е халтурно и малоумно. Стандарт, който малцина съвременни творци у нас постигат, а резултатът е лекота и милост към преситения от гениалности зрител.

Новият театрален проект на Диана Добрева е отново по любимия по думите й автор – Лорка, по негови стихове и пиесата му „Домът на Бернарда Алба”, както и поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и самата Добрева. Тягостно, силно и опиващо сетивата представление, „Къщата на гнева“ също изглежда естетски, но и леко претенциозно, елитно и далеч не е достъпно като послания и знаци.

Камерната сцена на театър „Възраждане“ е превърната в огромен черен кръст, подложен на всевъзможни небогуугодни действия от страна на осем самонаказали се да живеят в траур жени. Те са толкова отделени от времето и пространството, че всяка лудост, на която подлагат отношенията си, изглежда като невъзможност да преборят собствения си страх от живота. И всичко това е изиграно и белязано от угнетяваща симетрия, синхрон и повторяемост – символ на безизходицата и мъчителен опит да живееш на ръба, опитвайки се да бъдеш себе си в свят, управляван от догми…

Търсено или не, акцент е и прахът, който се вдига от костюми и декори. Прах, който разбива на пух и прах чистотата като една от най-изящните черти на жената. Контрапунктите на Диана Добрева стигат още по-далеч – с избора на мъж за ролята на Бернарда.

Георги Златарев, единственият актьор в „Къщата на гнева“, прави и най-добрият женски образ, заедно с Жана Рашева (Понсия). Около тях е надграден и цялостния образ на представлението – суров и деспотичен.

Мъже в женски роли играят в театъра от столетия. У нас започват в епохата на Възраждането, а в по-ново време този похват сякаш стана запазена марка на Лилия Абаджиева, наричана скандална в началото на режисьорската си кариера – и заради „експлоатацията“ на мъжете за женски роли, но и заради иновативността й в поднасянето на класически текстове. В желанието си за „бунт“ на сцената, Диана Добрева напомня Абаджиева, но сега, 20-ина години по-късно е много по-трудно да избухнеш сред взривовете около теб. Затова продукцията й, сътворена с много усилия, емоции и труд до изнемогване, заслужава да бъде видяна от повече хора.

В останалите роли са Ивет Радулова (Мария Хосефа), Донка Аврамова-Бочева (Мартирио), Николина Янчева (Адела), Филипа Балдева (Ангустиас), Лиляна Шомова (Магдалена) и Яна Кузова (Амелиа). В ролята на момичето-ангелче е Алесия Йосифова (на снимката долу). Композитор е Петя Диманова.

Диана Добрева посвещава „Къщата на гнева“ на своята майка – актрисата Елизабет Карагеоргиева. Преди да си отиде преди 5 години, тя е играла на сцената на театър „Възраждане“ в продължение на 15 години.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: