За „Досието Петров“, Азис и разпада на човешката цивилизация…

2

Българският поп фолк изпълнител Азис е централен персонаж в документален филм на телевизионния канал „Арте“. Тази новина сякаш „изпадна“ от устата на режисьора Георги Балабанов, и то в момент, когато представя първия си игрален филм „Досието Петров“. С него бе открит 19-ия „София филм фест“.

„И балът продължава“ е за живота, който живеем, и времето, в което сме, за ценностите и разпада на човешката цивилизация, от която България е неразделна част, обяснява Балабанов.

Филмът е сниман тук, но във Франция го гледат като разказ за себе си

„Всеки във Франция, който е видял Азис, е станал негов фен, продължава режисьорът. Трябва човек да е отворен, да приема света без предначертаности. Така, например, тук Патрисия Каас е голяма певица, а във Франция тя се приема като вариететна такава, като нещо несериозно“.

„Джони Холидей също не го приемат, той е певецът на застарелите гражданки, които все още се умиляват от личността му, казва Балабанов.

Силви Вартан е просто един красив спомен

от едно време, но тя се държи достойно, за разлика от бившия си съпруг. Тя наистина внушава сериозност и е достойна за уважение“.

„Джони Холидей обаче е много по-интересен като актьор, отколкото като певец, смята българският творец. Това, може би, се дължи на някои препарати, които взима“ (смее се).

Във Франция обаче българска следа по думите му се свързва с двама от най-извисените интелектуалци –

Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, които са върха на елита

Така, неусетно, с леко отклонение от основната тема, стигаме до премиерата на „Досието Петров“. Филмът, за който се говори от близо 10 години, е посветен на прословутия български преход, донесъл ни това, за което става въпрос в „И балът продължава“… Връзката е очевидна, тъжна, но и много истинска.

В „Досието Петров“ няма реални прототипи, но има реална епоха, подчертава Георги Балабанов. Самият той не приема еднозначно израза „Преди промените“, усмихва се и пита „Нещо промени ли се?“… Затова казва, че е заминал за Франция „още преди нищо да се промени“.

За срещата си с бележития Жан Клод Кариер, сценарист на „Досието Петров“, е откровен: „Аз държа да имам контакт с един умен и чувствителен човек. Това е привилегия. Ние се познаваме отдавна, но тази работа ни превърна в приятели. Само няколко такива човека съм срещал в живота си“.

Георги Балабанов разказва още за „Досието Петров“, спомените от България и киното:

Даниел Димитров: С мисълта за каква публика правихте филма – българска или чужда?

Георги Балабанов: Не съм го правил с такава мисъл.

Този филм се приема от българите като страданието на едно време

докато французите, които са го гледали, го приемат като манипулацията, лъжата, в която всички живеем, в трагичните взаимоотношения на едно време. Дори един френски режисьор ми каза, че комунизмът липсва в този филм. Затова аз обяснявам, че комунизмът е безвремие. В този смисъл, филмът се възприема по различен начин. Аз съм го правил така, както съм го усещал.

Кариер може би затова упорито търсеше театъра, за да сме в нещо, което да ни дава сигурност, че сме верни. Защото театърът навсякъде е един и същ – той е и за човешкото поведение, зад маската и официалността, защото ние сме обитавани от представата, която имаме за себе си, представата, която даваме за себе си, и от

истинската същност, която не е нито едното, нито другото

Даниел Димитров: Във филма има ли Ваши лични спомени, които са използвани в сценария?

Георги Балабанов: Да, има спомени от театъра. Например, аз се ужасявах, че всяка година се свързваше с някакво събитие или задължителна годишниност – Ленин е умрял или Ленин се е родил. И театрите задължително трябваше да имат подходяща пиеса. И затова не можеше да има театър, който да съществува извън пропагандата. И се правеха едни кръгове – първо окръжни, после национални, и най-добрите идваха в София, и това се казваше Лениниада… И само от време на време се даваха бонуси – да направиш някой Шекспир, примерно, ако трупата има възможност, или нещо друго от този тип.

Ето с това са свързани моите спомени.

За Лениниадите ми е разказвал и Руси Чанев –

как се организирали и какво се случва, когато има официално представление – къде, кой и какво се проверява…

Даниел Димитров: Кой Ви помогна с финансирането на филма?

Георги Балабанов: Парите дойдоха от Националния филмов център, най-вече; след това от Германия – от един фонд в една от източните провинции, след това – от „Евроимаж“. БНТ има едно малко участие. Има и още две малки участия от Франция, за развитие на сценария – от фонд „Циклик“ и стипендия „Бомарше“.

Даниел Димитров: Като българин, който прави кино и има поглед към България и българското кино отвън, как гледате на „Досието Петров“ – не като критик, а чисто човешки – като време, в което се появява, и интереса, който би предизвикал от страна на хората?

Георги Балабанов: Не ме подлагайте на интелектуално насилие. Това е въпрос към кинокритик. Мога само да кажа, че аз заобичах героите в този филм, защото

по принцип имам някаква агресия към героите от моите филми…

Даниел Димитров: Имахте ли идея „Досието Петров“ да е документален филм, макар и създаден с похватите на игралното кино?

Георги Балабанов: Моите документални филми третират сюжета чрез герои, чрез развития, а не чрез събитието, не чрез факта и информацията, а чрез конструкция, която да е по принципите на някаква драматургия, с реални сцени, а не с говорещи глави и интервюта.

Всъщност, основните врагове на документалното кино са журналистите, защото те правят репортажи, които представят за филми и имат амбиции. Няма нищо по-страшно от журналист, който иска да влиза в киното. В Париж има много такива, има ги в Германия, а май и тук има такива …

Георги Балабанов е роден на 15 юли 1951 г. в София. Завършил е режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Работил е по разпределение в Пазарджишкия театър, след което се захваща с документално кино. През 1986 г. заминава за Франция, сред най-известните му заглавия са „Помен“ (1979), „Соло за английски рог“ (1983), „Граница на мечтите“ (1996, за Христо и Анани Явашеви), „Игри без правила“ (2001). Бил е част от трупата на Театр Дьо Солей на Ариан Мнушкин в Париж.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: