Явор Гърдев улавя вечността в 70-минутна ерекция

Вечността ще застине в безкрайна ерекция… (Валмон в „Квартет“ от Хайнер Мюлер)

Смазващо силен текст е в основата на „Квартет“ от Хайнер Мюлер – страстен, скандален, еретичен, еротичен, ироничен, на ръба на порнографската прелест. Така го е пресъздал и режисьорът Явор Гърдев, нагърбил се с нелеката задача да подчини на чисто човешката си мощ огромно за стандартите на театъра пространството – сцена и зала 1 на НДК, както и екип от над 60 човека.

Два хищника, показващи истинско актьорско майсторство, са затворени пред очите на публиката в кошара с десетина камери и на тях се пада нелеката задача да изведат до край всяко от многобройните творчески хрумвания на режисьора.

На тази истинска арена, и Снежина Петрова, и Захари Бахаров, несъмнено успяват да създадат земетръсно усещане. Зрителят е предизвикан да се чувства ту като свидетел на гладиаторска борба или дори на ММА ринг, или воайорствайки – да усеща парливия вкус, показващ му какво вижда окото на Големия брат във всеки един момент.

Основата на тази пиеса е определяният като скандален роман „Опасни връзки“ на Шадерло дьо Лакло. В пазвата на парижката аристокрация, маркиза Дьо Мертьой и виконт Дьо Валмон, неуморно и със завиден финес, чертаят интриги, отмъщения или малки сладки игрички, с която забавляват обърканите си души. И във всичко това има предварително уточнени жертви…

…захар, напоена в снега…

Щуро и почти фантасмагорично стои символиката на имената на двойката актьори. Захарта и снега, и бялото в тях, като цвят на чистотата и тишината, но и на аристократизъма и величието.

Царствено смразяваща хлад лъха от Снежина Петрова. Тя е абсолютен властелин през целия 70-минутен парад, разкриващ силата от слабостта на любовта. Силна е дори само, когато произнася името на Валмон. А той, Валмон/Захари, сякаш се топи на сцената.

И ако Захари Бахаров е популярен покрай телевизионните си и кино изяви, то за Снежина Петрова „Квартет“ ще е финалният скок към заслужена популярност.

Явор Гърдев – за motion capture:

Проектът се опитва да обедини три вида подход – театрален, филмов и третият, включващ необичайна технология в реално време – motion capture. Тя предоставя възможност да се играят персонажи, които са в 3D виртуална среда, от актьори, играещи в пространство, снимано от 10 инфрачервени камери. Технологията се използва в киното – актьорите влизат в специални костюми, движенията им се сканират, което после придава изключителен реализъм на анимационни и компютърно генерирани образи.

Костюмите са снабдени с датчици, които засичат всяко движение и дават сигнал на камерите около площадката, на която се развива действието. Това дава възможност виртуални персонажи, създадени в 3D среда, да бъдат слагани върху актьорите и да бъдат прожектирани в реално време на екрана. Постига се нещо много важно за пиесата – размяната на персонажите и размяна на половете по време на игра – похват, позволяващ пълно разгръщане на текста на Хайнер Мюлер. Така, актьорите движат свои дигитални двойници (аватари). Аватарите са изработени специално за представлението.

Екипът

Идея и постановка – Явор Гърдев
Превод от немски – Георги Тенев
Редактори – Майя Стефанова и Явор Гърдев
Оператор и художник по осветлението – Орлин Руевски
Сценична среда и костюми – Огняна Серафимова
Музика и тонрежисура – Калин Николов
Вокали – Мила Михова
Дизайн на виртуалните персонажи – Владимир Тодоров
Виртуална среда и Motion Capture в реално време – Cinemotion
3D-аватари и 3D-декори – Worldwide Fx
Делегиран продуцент НДК – Ростислава Генчева
Мениджър по техническото обезпечаване – Венелин Георгиев
Асистент сценична среда – Михаил Жекунов
Рекламни изображения – Владимир Тодоров
Графичен дизайн – Теодора Симова
Фотограф – Адриана Янкулова

Опасни връзки

Книгата на Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки“, има не малко интерпретации в различни жанрове. Сред тях са филмите на Роже Вадим и Милош Форман, както и постановката на Мюлер със заглавие „Квартет“. Има и танцова версия на Пина Бауш, руска и белгийска версия, френски сериал, азиатски прочит с феминистичен уклон, две опери. Най-популярен обаче е филмът „Опасни връзки“ на режисьора Стивън Фриърс по сценарий на Кристофър Хамптън, с участието на Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър. Лентата има шест номинации и 3 награди „Оскар“.