Йълдъз Ибрахимова: Имам свободата да правя това, което искам

1

Ако скромността беше обратнопропорционална на таланта, то Йълдъз Ибрахимова е доказателство за това, че надарените от Бога артисти са,  преди всичко, здраво стъпили на земята.

На джаз феста в Банско примата пя стандарти и пиеси с етно елементи от турски народни песни. Разговорът с нея е часове преди да излезе на откритата сцена, заедно със създадения през 1961 г. биг бенд „Орлите на джаза“ към Военно-въздушните сили на Турция.

С Йълдъз си говорим за нещата от живота, пречупени през музиката и работата й. Освен думите и мъдростта в тях, пленяващ е начинът, по който те биват изказвани – тихо, със спокойна усмивка и пълна увереност, без витиеватост и импровизации. А това е точно обратното на начина, по който я виждаме на сцената, с изключение на увереността. В Банско Йълдъз Ибрахимова направи абсолютен фурор. Публиката преживя емоцията на един свободен, уверен, влюбен в музиката и гонещ извънземни висоти изпълнител.

Даниел Димитров: Изпълнявали сте всякакви стилове музика. Това експеримент ли е и има ли граница в експеримента?

Йълдъз Ибрахимова: Обичам да експериментирам и това ми дава една свобода на мисълта. На мен ми е много тясно да остана само в един вид музика. Пък и моето музикално образование ми е дало насока в това мислене. Завършила съм оперно пеене в музикалната гимназия, после – в консерваторията. Определящ е и диапазона ми – една от причините да не избера операта. Аз имам по-широк диапазон, а в операта  трябва бъда само в едно амплоа – или сопранови, или мецосопранови роли. Но нямаше да имам възможност толкова широко да използвам диапазона си и да импровизирам.

Даниел Димитров: Като говорим за експеримент докъде може да стигне той в проектите, в които преплитате български и турски фолклор?

Йълдъз Ибрахимова: О, никой не знае. Експериментът е нещо, което не можеш да предвидиш. Така че докато може да се прави – продължаваме!

Даниел Димитров: Има ли незабравима публика?

Йълдъз Ибрахимова: Не мога да я определя само като народност. Не са една или две тези публики… Незабравима е публиката и в София, и в Русе, и в Банско.

През 1989 г. имах незабравимо 20-дневно турне в Мексико с оркестър „Русе“, където

публиката реагираше като на футболен мач

Даниел Димитров: Имало ли е нещо, което да Ви накара да се откажете от музиката?

Йълдъз Ибрахимова: Не. Досега не е имало такова нещо. Надявам се, живот и здраве, това гърло, което досега вярно ми служи, да продължи.

Даниел Димитров: Как се поддържа гласа? Какво правите като режим и упражнения?

Йълдъз Ибрахимова: Моят начин на живот е индексиран на тези 1,5-2 сантиметра гласни струни. Те определят и начина ми на живот, не казвам режим. Никога не съм пушила, алкохол не пия. Гледам по-рано да си лягам, макар че през последните две вечери не можах много да се наспя. Хигиената на гласа е много важно нещо, за да може един певец дълго да използва този глас.

Даниел Димитров: Изкушавали ли сте да използвате технологии в записите на музика?

Йълдъз Ибрахимова: Определено, не обичам много ефектите. Обичам да сменям цветовете на гласа със собствения си глас.

Даниел Димитров: Вие сте изключително скромен човек.  Някога обаче случвало ли Ви се е да искате да извикате „Вижте ме, направих нещо, което не беше оценено или разбрано“?…

Йълдъз Ибрахимова: Не. В началото, когато започвах своята кариера, съм имала такива моменти.

Имаше хора, които не искаха да ме забележат

но това ме накара да се науча да се боря. Беше едно закаляване. Аз пея за себе си, но пеейки зе себе си, пея и за публиката.

Ето, вчера (10 август 2015 г. – бел. ред.) на концерта с Разградската филхармония в летния театър във Варна, ние просто се забавлявахме. Аз лично – страхотно. За мен беше огромно удоволствие и видях как това зарази публиката, защото ние бяхме заедно.

Преди време изнесох концерт в Лвов, Украйна, на една много интересна конференция на музиканти и композитори. Това беше една от най-трудните публики, които съм имала, защото те просто правят дисекция на това, което слушат…

Даниел Димитров: Това не е ли хубаво?

Йълдъз Ибрахимова: Това е хубаво. Разбира се, че всеки концерт е отговорност, но тогава беше по-различно усещане. След концерта дойдоха да ме поздравяват. Един от композиторите ми каза: „Благодаря Ви, Вие ме отнесохте в космоса!“. Отговорих му: „Аз трябва да Ви благодаря, защото ние бяхме заедно там…“.

Даниел Димитров: Това означава ли,че никога не сте страдала от неразбиране – от пресата, от обществото, от приятелите си, от хората, с които работите?

Йълдъз Ибрахимова: А! Разбира се, че е имало такива моменти. Няма идеална обстановка,

няма идеална биография 

Винаги има различия, винаги има хора, които мислят по различен начин. Въпросът е човек да не се отказва и да върви напред.

Даниел Димитров: Казвате, че няма идеална биография. Кое от биографията Ви не искате да помните?…

Йълдъз Ибрахимова: Моментът, в който ми смениха името, защото то вече беше изградено и стигнало донякъде… Трябваше да почна почти от нула и да изградя едно ново име, което не само публиката, но и аз самата не знам…

Даниел Димитров: Като говорим за музика и работа, какво от това, което Ви предлага Турция, липсва у нас, и обратното – какво има в България, което Турция не може да Ви даде?

Йълдъз Ибрахимова: Интересен въпрос… (Замисля се.) Турция, първо, е голяма страна, с големи възможности за концерти. И не става въпрос само за концерти, защото и финансовата част е важна. Това, което в Турция го няма, е публика, която ме познава от първите ми стъпки и следи, доколкото е възможно, моето развитие във времето.

В последно време в Турция работя с музиканти, които правят етническа музика. Някои от тях бях поканила за концерт в зала „България“, заедно с биг бенда на БНР. Това направи много силно впечатление.

В България съм получила образованието си. То беше много добро, много здраво по мое време. Учех и теория, което ми даде много добра основа. Затова сега мога да правя  аранжименти. Имам и няколко композиции, макар те да не са основното за мен.

Даниел Димитров: Преподавате в два турски университета…

Йълдъз Ибрахимова: Да, преподавам в два университета в Анкара и имам много добри студенти, които вече се изявяват не само в Турция, но и извън нея, правят записи, издават албуми.

Много добре се чувстваме заедно.

Те едва ли подозират колко много ми дават

И аз се чувствам почти толкова млада – колкото тях.

Даниел Димитров: Музиката може ли да пропагандира идеи? Вие самата била ли сте такъв проводник?

Йълдъз Ибрахимова: Да. Проектите, които правя съвместно с български и турски музиканти, показват колко сме близки и колко общи неща имаме всъщност.

Даниел Димитров: Дъщеря Ви Суна също се занимава с музика. Първият Ви детски албум е посветен на нея…

Йълдъз Ибрахимова: Тя сега завършва музикална гимназия в Анкара със специалност контрабас. Реши да кандидатства и в София, в консерваторията, където също я приеха. Но иска да кандидатства и в още една музикална академия – в Анкара, както и на трето място. След това иска да избира.

Даниел Димитров: За какъв музикален проект си мечтаете? Може би вокален дует с някого?…

Йълдъз Ибрахимова: Дуетите ми са били винаги спонтанни, непланирани.

По едно време правех много съвременна музика – алеаторна музика. Може би няма да е лошо едно връщане към Джон Кейдж или нещо от този род. Но аз това го реализирах преди две години във Варна, на „Варненско лято“, заедно с художници на сцената, Варненския симфоничен оркестър и балет. Мисля да направя такъв проект и в София.

Даниел Димитров: Това може ли да се каже, че е Ваша мечта?

Йълдъз Ибрахимова: Мечта – не. Аз действам така: каквото искам – това правя. Мисля, че съм един от малкото изпълнители, които имат тази свобода.

СНИМКИ: АНИ ПЕТРОВА И СИМОНА РАНДЕВА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: