Колумбийски мистик: Когато умът е в покой, можеш да чуеш невероятни неща

photo_verybig_99122

Той е майстор на един специален инструмент – 6-струнна електрическа китара. Едва 17-годишен става част от Tampa Bay Symphony, свирил е с Елтън Джон и Шакира, а проектът му Normas е номиниран за латино „Грамми“. Неговото име е Хуан Гарсия-Ерерос, но по-известен е с артистичния си псевдоним Снежната сова ( The-snow-owl.com). Тази година музиката му бе сред основните акценти на два от най-известните български фестивали – Джаз феста в Банско и „Аполония“ в Созопол.

За него музиката е не просто дар от Бога, а философия и размисъл, граничещ с мистичното, но вдъхновен от щастието, което сам си постигнал, но – внимание! – заедно с хора, които обичаш. Разговорът с Хуан може да бъде пример за това колко лесно се стига до красотата в прозата на деня и до симфонията от звуци в тишината. И още нещо – за  това как поредният чужденец открива в България удоволствието от общуването с непознати, зареждащи таланта и желанието му за работа.

Даниел Димитров: Гледам биографията Ви и се питам лесно ли се живее с такава биография?…

Хуан Гарсия-Ерерос: (Смее се)  Много добър въпрос. Вдъхновяващо е. Защото след като си постигнал нещо, се питаш: „Тук ли да остана или да вървя нататък?”…  Ето защо гледам на биографията си като на вдъхновение и нещо, което ме подтиква да мисля за следващото предизвикателство и какво повече мога да направя.

Даниел Димитров: Това означава ли, че сте доволни от съдбата си и музикалната си кариера?

Хуан Гарсия-Ерерос: Радвам се,

щастлив съм, но не съм доволен

Защото стигнеш ли до доволство, това спира кариерата ти. Човек трябва да иска все повече и повече.

(В разговора се включва и перкусионистът Роберто Кинтеро. На снимката долу)

Роберто Кинтеро: Да, аз също съм много щастлив от избора си на кариера. Аз съм един щастлив музикант, защото свиря с много и различни колеги, и работата с тях е много удовлетворяваща. Виждаш различен свят, когато работиш с различни хора. А когато имаш различни братя по съдба, виждаш света с други очи.

Даниел Димитров: Нарекли сте се „Снежната сова”. Кои са най-големите приятели на совите? А имат ли врагове?

Хуан Гарсия-Ерерос: Совите винаги са били по-скоро символи, поради своята природа. Снежната сова трудно се забелязва, дори не се чува, когато лети. Винаги има много силна духовна причина за появяването на снежната сова.

Даниел Димитров: Така ли е и с Вашата музика?

Хуан Гарсия-Ерерос: Абсолютно. Това важи и за моята музика, защото отличителните черти на снежната сова са лоялност, мъдрост и талант да виждаш в тъмното, но и да помагаш на хората и на нещата да излязат на светло.

Даниел Димитров: Какво значи музиката да е лоялна?…

Хуан Гарсия-Ерерос: Лоялност към корените ми, към моята култура, към музикантите ми. Това значи, че създавам музика, която показва най-добрата страна на всеки един от нас.

Даниел Димитров: А коя е Вашата най-добра страна?

Хуан Гарсия-Ерерос: Например, ако говоря за Роберто, той е по малките детайли в групата.

Ако си на брега, трябва да чуеш звука на водата, чайките, другите птици. Ако погледнеш земята на този бряг, това сигурно са барабаните… Това е движението на земята. Ако погледнеш как водата гали земята и след това се разлива  по нея, това е ритъм секцията. Ето, разговорът вече започна. Тогава може да дойде вятърът, който носи мелодията, и това е цигулката – нежна, силна, но там. Може да има тромпет, саксофон, балафон, и всички те са част от същия този бряг. Всички са част от едно цяло,

никой не може да съществува без другия

Всички те имат своите качества, преимущества и недостатъци, но всички имат нужда един от друг. Вятърът трябва да донесе водата до земята и този звук, който се чува от водата, е пречистването на океана…

Даниел Димитров: Тази система, да я наречем, учи ли се или се придобива по някакъв начин?

Хуан Гарсия-Ерерос: Невероятно е какви неща можеш да чуеш, когато умът ти е в покой, а ушите ти са оглушали от спокойствие. Не бих казал, че това се учи или придобива. Когато достигнеш тишината, нещата сами се разкриват от вселената и след това се придобиват. Това е по-скоро въпрос на вслушване в сърцето си и в живота си.

Не може да се каже, че придобиваш нещо, когато си постигнал тишина и спокойствие на разума, на мозъка, на ушите. Тогава ти просто си проникнат от всички звуци и всички движения наоколо.

Във всекидневието си ние имаме повече шумове, отколкото духовност и дух, затова

трябва да замълчиш, да се заглушиш и да се вслушаш

Даниел Димитров: Говорите за тишина и спокойствие… Това джаз ли е?

Хуан Гарсия-Ерерос: (Отговаря автоматично, без да се замисля) Абсолютно, абсолютно. Истинският джаз е тогава, когато всеки от музикантите проявява уважение и почитание към всеки свой колега в моментите му на тишина… Защото тогава се вслушват един друг.

Даниел Димитров: Звучите като мъдрец, открил много неща извън джаза. Какво става и остава след това?

Хуан Гарсия-Ерерос: Чувствам се точно обратното – сякаш музиката открива мен, а не аз – нея. Музиката е енергия. Ние не я виждаме. Честотата на музиката може да управлява водните кристали в човешкото тяло.

Има една японска книга, която промени живота ми. Тя е посветена на кристалните формации във водата и отношенията им към човешкото тяло. Две чаши с вода са поставени в две различни стаи. На едната чаша всеки ден й се говорят лоши думи, а на другата й се повтаря „Обичам те!”. След половин година

„обичаната” вода има перфектни кристали

а другата – няма никакви кристали, всички са унищожени. Нима това е съвпадение? Водата е замърсена.

Японците имат и друг експеримент с водата – пускат й хеви метъл и Моцарт. Естествено, тази с метъла буквално умира…

Даниел Димитров: Липсата на вокали/глас/говорене в музиката Ви има ли връзка с това?

Хуан Гарсия-Ерерос: Текстът обхваща един спектър, музиката – друг. Следващият албум, който подготвям, ще бъде с текстове.

Време е да предложим на радиостанциите качествени текстове, с диалог, в който има някаква мисъл. Това винаги е било голяма моя мечта. За съжаление, винаги досега текстовете, които слушам по радиото

обикновено са на нивото на неандерталците

Къде е Джони Мичел, къде се нашите гениални певци с гениални текстове? Няма такова нещо! Липсват ни в днешно време.

Това са двете страни на монетата – има страхотни текстописци и поети, които още не са открити от медиите. Нашата отговорност и мое голямо желание е да ги открием.

Даниел Димитров: За времето, което сте у нас, успяхте ли да „наберете” звуци от живота в България?

Хуан Гарсия-Ерерос: Абсолютно. За една седмица обиколихме почти цялата страна, и то с кола. Бяхме в София и  Велико Търново, който е невероятен град, останах без думи там. След това посетихме Варна и Банско.

Природата и пейзажите тук са много близки до тези в Колумбия. Това е най-силната връзка, която и двамата с Роберто почувствахме.

Порази ме и способността веднага да се засмееш с хората

и да общуваш с тях и техните компании.

Жаждата за музика на българите също е поразителна, както и начина, по който посрещат и подкрепят хората на изкуството. Това е невероятно красиво.

В България почувствах връзката и уважението на всеки, който срещнах. Затова аз съм тук не просто като изпълнител, но обещавам да взема и разпространя по света вашата култура и енергия, вашата любов и страст към музиката.

На снимките:

Най-горе: Музикантите, с които Хуан Гарсия-Ерерос свири у нас. По-долу: Хуан със Стоян Янкулов (Стунджи), който бе гост-музикант.

СНИМКИТЕ В МАТЕРИАЛА СА HA АНИ ПЕТРОВА И СА ОТ ДЖАЗ ФЕСТА В БАНСКО

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: