Светлина в тунела няма, нищо че тунелът е осветен!

_DSC7254bogomi

Изглежда стерилно, а всъщност е истинско. Убито е, но всъщност агонизира… Такава е България и животът на нейните поданици в началото на 13-и век, така е и сега. Поне според текста, написан от Стефан Цанев и представен в „Процесът против богомилите“ на сцената на Народния театър.

А тунелът, от който искаме да излезем, е осветен, но светлина в края му не се вижда. Защото тунелът всъщност е капсула, създадена от кръговете на българския ад. Още по-лошата новина е, че капсулата се оказва пещера, от която никога не сме излизали. Защото всичко е в душите ни и в застиналата ни природа.

Затова, неслучайно и като проклятие, звучат думите „От човека цар не става!“ – не просто коронясана особа, а цар на свободата си, на достойнството и на възможността да изплуваш от нищото, за да създадеш ново начало за поколенията след теб.

„Процесът против богомилите“, режисиран от Маргарита Младенова, е безпощаден, суров спектакъл, анатема за всичко, за което си мислим, че има смисъл за историята, за догмите като битие от постулати и за вярата – като небитие без постулати. Всичко това идва като доказателство, че

има нещо гнило в България

а бъркотията в историята е стигнала до мъртва точка. Играта се повтаря с толкова много безсмислена стръв, че борейки се за някакъв живот, по-лесно е да вразумиш добитъка, отколкото еретика.

Безсилието на народа се приема за състояние на нормалност, а призоваването „Може ли да се вярва на Бог, който изтребва всичко, което е създал?“ звучи като откъс от произведение, което никой не разбира…

Всичко е толкова изродено, че накрая цялата какфонична „идилия“ завършва с образ, чието поведение напомня сегашния български премиер Борисов. Оттук насетне всяка следваща дума за „Процесът срещу богомилите“ би била излишна.

В разкапаната от интриги и заговори държава на Борил богомилското движение се развива с нова мощ, пише Георги Марков. То е духът, който дири обновление, духът, който протестира от позициите на фанатичен идеализъм. Влиянието на ереста е толкова силно и неудържимо, че Борил е принуден да вземе мерки и през 1211 г. свиква известния Търновски съд, който по подражание на Цариградския събор от 1084 г. осъжда богомилското движение, а водачът му – поп Стефан, праща на кладата.

Внимание! Всички реплики в пиесата са документални

цитати от църковните, историческите и богомилските книги, и това е едно от най-големите достойнства на тази постановка. Въпреки декларативното и трудно смилаемо на прима виста звучене, историята е превърната в диалог, а диалогът е система от знаци, които днес би трябвало да четем с лекота – от първата до последната буква. Но дали е така?…

Надявам се, че и днес посланието ще бъде чуто, пише авторът. Защото според него при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи, и отчаяното безверие на народа, идеята на богомилите – за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека, е свръхнавременна идея.

Едно обаче е сигурно: и Стефан Цанев като автор, и Маргарита Младенова – като режисьор, и Никола Тороманов – като автор на един еретично не Богу мил сценографски замисъл, са разкъсали всички тънки нишки, за да може достатъчно ясно да прокънти в ушите ни смисълът от поредния забравен урок по история.

Постановъчен екип:

Режисьор – Маргарита Младенова;

Сценография и костюми – Никола Тороманов;

Музика – Асен Аврамов;

С равностойното участие на: Благовест Благоев, Деян Донков, Иван Бърнев, Илиана Коджабашева, Йосиф Шамли, Калоян Трифонов, Лилия Гелева, Неда Спасова, Павлин Петрунов, Пламен Пеев, Рени Врангова, Сава Драгунчев, Стефания Колева, Теодор Елмазов, Теодора Духовникова, Христо Петков, Христо Ушев.

Advertisements

Един коментар to “Светлина в тунела няма, нищо че тунелът е осветен!”

  1. Валентин Ковачганев Says:

    има още два важни момента на които е акцентирал автора, автора! това отношението на света към България(света по онова време разбирай Ватикана) и мисията на българите и мястото на България в процеса на израстване на свръх съзнателния човешки разум. това е директна планетарна програма на която сме подвластни. тука е така. след обезглавяването на 54-те непокорни болярски рода, но които са имали възможност да бъдат цар, тука все ще е така. богомилство, васелианство, таксидиоти(Паисий, Левски..) Вазов като баща на народа, Ст Цанев и Кубрат Томов и кой знае къде се спотайват техните продължители на проявлението на българщината, които съм сигурен че вече се подготвят да поемат знамето в техни ръце. така било е, така е и пак така ще бъде!
    това е дадено като място и роля на българина сред народите и това е мястото на България.
    колкото повече ни гонят, толкова повече ще заразяваме света с истината, която не е по възможностите на слабите духом.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: