Когато всички са лунатици…

1

„А сега чуйте! Театърът може би умира. Може би този очарователен болнав старец пълзи в пустинята само с един дроб в немощните си гърди, но той все още диша и е единственото нещо, което имаме. Той е спасителното ни въже, той е живата ни връзка с хората и човещината.“ (откъс от „Лунатици“)

А сега чуйте! Театърът не умира! Този очарователен старец носи мъдрост и блага усмивка, той е спасението, което можем да имаме, дори след като си е тръгнал от нас. Вече имаме причина да заживеем поне за два часа в театъра, да се насладим на радостта от емоцията, която носят истински големите актьори и да преживеем изкуството като щастие. Ключът – „Лунатици“ на сцената на Народния театър.

Този спектакъл е не просто празник, отбелязващ два юбилея – рубиновия брак на Михаил Петров с театъра и завръщането в Народния на голямата Виолета Гиндева след 20-годишно прекъсване. Този спектакъл е празник за сетивата на публиката – от първата до последната минута.

Всички герои в динамичната и очарователно-забавна комедия на Кен Лудвиг са лунатици. Всеки живее в свой собствен свят, режисира и играе главната роля в свой си филм, опитвайки се да привлече гост-“актьори“, но невинаги с успех.

Джордж и Шарлът Хей (Михаил Петров и Аня Пенчева) са в ролите на двойка прочути навремето актьори, които сега са принудени да играят в градчета, на малки бедни сцени. За тях обаче най-важно е да са в театъра, което е истинският им живот – постоянно разиграват сцени от прочути пиеси, разговарят с реплики от тях, изливайки душите си в христоматийни монолози.

Именно текстът е разковничето, в който се крие магията на това представление – актьори играят актьори, които правят театър в театъра. И всичко това е истинско, живо и доказано от таланта, но и от умението да изиграеш живота си – при това до самия му край. Запазвайки достойнство и страст – и в живота, и на сцената, големият актьор може да каже убедително и „Аз съм парцал!“, и „Аз съм светец!“, не може да се обиди от диагнозата „Климактерично халюциониране“, нито да рухне от етикета „Най-старата Жулиета на света“. А искреността е най-големият коз на едно представление и гаранция за неговото дълголетие.

2

Екипът:

Постановка – Росица Обрешкова;
Превод – Светлана Панчева;
Сценична редакция – Михаил Петров;
Сценография и костюми – Елена Иванова;
Фотограф – Елена Ненкова;
Художник на плаката – Мария Тодорова;

Участват актьорите – Михаил Петров, Аня Пенчева, Виолета Гиндева, Анна Петрова, Христо Чешмеджиев, Васил Драганов, София Бобчева, Павел Иванов, Владислава Николова.

За автора – светлия лъч на комедията

Кен Лудвиг е определян като „светлия лъч на комедията, без който не може да мине нито един театър в Америка“. Той всъщност е многостранен талант – музикант, учил в Харвардския университет при Ленард Бърнстейн, театрал, обучавал се в Кембридж по ,,История на театъра“, а също и актьор, режисьор, продуцент и автор на пиеси, преведени на повече от 30 езика и играни в 20 страни.

Един истински ,,лунатик“, влюбен в театъра и посветил му цялото си вдъхновение, защото в повечето от пиесите на Кен Лудвиг или поне в най-често поставяните, действието се развива на и зад театралната сцена; в тях главни действащи лица са актьорите, а самите пиеси представляват истински романтично и искрено обяснение в любов към Театъра.

За Михаил Петров – сладкодумецът

В творческия му афиш има над 70 роли в театъра и киното, над 500 озвучени в БНТ и повече от 2000 записа в БНР. Още се помни майсторското му „изпълнение” на всички мъжки роли в пиесите на Шекспир при озвучаването на пиесите на барда по БНТ или блестящото изпълнение на Жулиен Сорел в постановката на радиотеатъра по романа на Стендал “Червено и черно”.

3

„Трябва да работим, да бъдем посредници между великите образци на хуманизма и онази част от човешкия род, която има необходимост от театър и изобщо от изкуство”, убеден е Михаил Петров.

През 2000 г. прави режисьорския си дебют в Народния с „Пуканки“ от Бен Елтън, следват авторския спектакъл „Зимата на нашето недоволство“ по Джон Стайнбек, както и ‘Времетръс“ от Андрей Филипов по Кърт Вонегът. А поради изключителния зрителски интерес, пиесата „Аз плащам”, в който Михаил Петров си партнира с Аня Пенчева, вече пети сезон е шампион по посещаемост.

За Виолета Гиндева – нежността е сила!

Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в сливенския квартал „Клуцохор“, като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва ВИТИЗ през 1968 г. Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в „Черните ангели“ (режисьор Въло Радев, 1970). През 1975 г. се снима в „Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев.

От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик, от квотата на БСП, а след това ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с асистент Михаил Ботевски.

Изключително фин и талантлив артист, с характерно присъствие и харизма, Виолета Гиндева е призната за една от иконите на българското кино.

4

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: