Да мразиш в любовта си!

2

В отношенията между хората има неписани закони, които спазваме, без да си даваме сметка. Но се оказва, че законите са различни за всеки, което води до катаклизми по между ни. Пишейки сами правилата, по които живеем, се разминаваме с уж близките за нас хора и се превръщаме в истински зверове за другите. Така, поетично, вербално и много театрално, бащата на американската драматургия Юджин О’ Нийл разкрива един подобен свят – на семейство, забравило корените си, пренебрегнало чувствата си и превърнало се във формална клетка на обществото.

В „Дългият път на деня към нощта“, премиера на Народния театър, виждаме  истински семейни истории, която би могъл да преживее всеки нормален човек, с една малка особеност – това е семейство, в което болният не е само един, а всички.

1

Какво е дом?  Кой всъщност е жертва на миналото и защото става така, че „въздухът тежи“ и може да го „режеш с нож“? Кой кого изоставя? Кой трябва да се чувства виновен и къде да търси възмездието? Все въпроси, които в пиесата остават без отговори, но пък дават много поводи за размисъл. Спектакъл, който през повечето време се гледа без дъх, а в историята героите са

големи жаби в малка локва

Бащата в очите на останалите е „мръсен скъперник“, а сина – лентяй, майката е „мръсна морфинистка“. С такива междусемейни представи сцената на IV-ия етаж в Народния театър се оказва мини арена на мини войни, разиграни от големи индивидуалисти, за някои от които „неблагодарността е най-гнусният бурен на Земята“, а „по-страшно от змийски език е да имаш неблагодарно дете“ – все бащини постулати. Майката не остава по-долу със заключения от типа на „Колкото по-малко говориш за здравето на Едмънд (б.р. – нейния син), толкова по-леко ще ти бъде“ или  „Ти се роди страхливо дете, защото аз се страхувах да те родя“…

Така, в тази на пръв поглед мрачна пиеса любовта се оказва най-силният двигател, за да се стигне до абсурдното състояние – да мразиш в любовта си.  Метафора на всичко е мъглата, която се вие не само като сценографско решение от екран на сцената, а е обобщаваща за болката, омразата, любовта, вината и надеждата, разкъсани от дълго премълчавани тайни.

„Дългият път на деня към нощта“ е почти автобиографична пиеса

в която изследователите на  Юджин О’ Нийл откриват много общи черти със собственото му семейство.

Образът на майката – самотна и опустошена от наркотиците жена, уплашена от света, с който не може да се справи. Бащата – бивш актьор, алкохолик, неуспяващ да преживее края на кариерата си. По-големият брат – емоционално нестабилен, когото всички смятат за провала на семейството; малкият брат, болен от туберкулоза и очакващ смъртта си.

Екипът:

Превод от английски – Григор Павлов;
Режисьор – Владлен Александров;
Сценография и костюми – Елена Иванова;
Музикално оформление – Владлен Александров;

Участват: Стоян Алексиев, Бойка Велкова, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Ева Данаилова / Теодора Кулева.

За Юджин О’ Нийл – бащата на американската драматургия

Носител е на Нобеловата награда за литература „за силата, честността и дълбоките чувства в драматургичните му творби, въплъщаващи оригиналната концепция за трагедия“ и четирикратен носител на „Пулицър“.

Роден е в Ню Йорк през 1888 г., в ирландско католическо семейство. Баща му е актьор. О’ Нийл завършва католическо училище, след което се записва в едно от най-авторитетните висши учебни заведения – „Принстън“. След година напуска и работи като моряк, актьор, репортер, златотърсач, завладян от „златната треска“. Започва да пие много. На 24 години се разболява от туберкулоза и прави опит за самоубийство. В този период решава да се посвети изцяло на писането. Първата му публикувана пиеса е „Отвъд хоризонта“ (1920), която получава „Пулицър“. До края на живота си през 1953 г. написва 45 драматургични произведения, между които „Злато“, „Любов под брястовете“, „Електра в черно“, „Луна за несретници“, „Явява се разносвачът на лед“, „Дългият път на деня към нощта“.

Юджийн О’Нийл се жени три пъти. Има три деца. Дъщеря му Уна се омъжва за Чарли Чаплин. Разликата между тях е 36 години. Това води до срив на взаимоотношенията между баща и дъщеря. През целият си живот страда от здравословни проблеми, а последните 10 години се бори със синдрома на Паркинсон. Умира през1953 г. в хотел в Бостън на 65-годишна възраст.

За „Дългият път на деня към нощта“ на О’Нийл посмъртно е присъдена наградата „Пулицър“ (1957).

3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: