Какво става около паметника на Съветската армия?

1

Какво правят младежите около паметника на Съветската армия, освен че карат скейт, разхождат се, седят на пейките, пушат, пият… Какво остава извън това, което виждаме ние – минувачите. Един от възможните отговори дава театър „София“ с „Ние сме вечни!“. Това е пиеса, създадена от 24-годишен автор и с участието на актьори, чиято възраст също не е много над 30-те.

„Ние сме вечни!“, лауреат в третия конкурс за съвременна драматургия на театър „София“, е за три пропилени срещи по повод раздяла на фона на силен, но безрезултатен политически протест, „за изгубените надежди, време, думи, илюзии; за точката, в която натрупаният потенциал започва да изтича; за човешкото, което макар и крехко, вярваме е вечно; и за теб, за мен, за нас, и за тях“, допълва режисьорът Василена Радева.

Обръкани души

протестират със статуси във Фейсбук

а бъдещи емигранти не успяват да продължат напред в живота си, въпреки „гениалността“ си. В такова, почти минорно, настроение минават 70-те минути на спектакъла.

За сметка на това обаче се коват етикети и епитети, които младата публика приема с овации –  „малка пачавра, дето си е изчукала пътя в манекенската кариера“; „някакво хипстерско хипи музикантче, дето никога няма да си намери свястна работа“, „груба девица-темерут, дето убива всичко живо с погледа си“, „Ако искат кифла, получават курец“ и „надменно педерастче, дето се прави на кой съм аз понеже ще ходи в Лондон при мама и тати, дето сигурно работят като чистачи на някоя гара“… Все примери, доказващи, че

младите не могат да скачат

и причината е твърде проста – късно е за скокове.

„Ние сме вечни!“ е едновременно продължение и контрапункт на „Скачай“ – един от най-добрите проекти на театър „София“. Двете представления са като тъмното и светлата страна на темата за живота ни след промените и въпреки промените. И ако „Ние сме вечни!“ е като някакъв последен агонистичен вопъл на едни обезверени тинейджъри, то „Скачай“ показва как хубавото от „светлото“ минало може да се трансформира в светло настояще, в едно безкрай посткомунистическо, вечно преходно живеене без кавички.

2

Инжекцията:

Ново попъление влиза в екипа след няколко изиграни представления. Директорът на театър „София” Ириней Константинов забелязва световната шампионка по бийтбокс Адриана Николова – Печенката на концерт и я кани в „Ние сме вечни!“. Когато тя самата гледа представлението, заявява, че би искала да е негов посланик и че би го препоръчала на всички, които искат да видят нещо изключително съвременно на театрална сцена.

В хода на репетициите за нейното включване и при заснемането на видео за спектакъла Печенката дори учи артистите на бийтбокс умения.

Адриана Николова-Печенката е завършила Национално училище по изкуства “Любомир Пипков” със специалност пиано и оперно пеене. Занимава се с бийтбокс от 2009 г. През 2012 г. на световното първенство по бийтбокс в Берлин печели титлата „Световен шампион сред жените“.След това има още много награди и признания, музикални участия, самостоятелни песни, а заедно с Веско Пантелеев-Ешкенази създават нов аранжимент на „Либертанго“. Любовта й към музиката я прави част от музикални проекти с ансамбъл „Чинари“.От 2 години преподава бийтбокс на деца и младежи.

3

Екипът:

Автор: Кирил Буховски;
Режисьор: Василена Радева;
Сценограф: Даниела Николчова;
Композитор: Емилиян Гацов- Елби;
Автор на специална песен, лайтмотив на спектакъла: Константин Кучев.

Участват:
Боян Арсов, Юлиян Рачков, Антон Григоров, Симона Халачева, Дария Симеонова, Лора Мутишева, със специалното участие на Адриана Николова, Печенката.

Автор: Даниел Димитров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: