Васко Василев: Лекотата е въпрос на професионализъм

1

Той е един голям плюс. Огромен. Заряд. Резервоар, пълен с енергия. Пулс. Сърце, изплетено от обич. Усмивка, чиято прозрачност и детска чистота могат да изумят всеки (не)подготвен за среща е него. Но не и онзи, който е бил на поне един негов концерт.

Васко Василев говори с любов – за местата, през които минава, за хората, до които се докосва с ноти и с душа, за стълбичката, която продължава неуморно да изкачва – за да бъде нов, различен, интересен, магнетичен. И всичко това – със 100-процентова подплата от труд и талант.

„Васко@40“ е автобиографията, която талантливият музикант дописа, а неговата вярна публика поглъща като топъл хляб. И късайки парчета от нея – книгата, но и от него – Васко, сякаш забравя, че вечно е само изкуството, а ние – хората, трябва да се пазим един друг, за да се радваме на съвместното си живеене.

Докосването до Васко Василев (Васко, когото всички обичат!) може да бъде и знак, и урок, и вяра, и надежда, и любов за това, че не всичко сред хората е изгубено, а най-прекият път към щастието е в баланса и способността да бъдеш себе си.

2

Пред Vesti.bg Васко Василев отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

– Г-н Василев, поздравления за концерта в „Арена Армеец“. Как се чувствате след толкова много енергия, която раздавате на сцената? Бихте ли споделил какво беше чувството в края на този концерт? Какво си казахте след това?

Васко Василев: 12 000 човека и такава огромна зала, а всъщност

чувството беше абсолютно противоположно

чувство за интимен концерт. Виждах приятели в публиката, а въобще не си представях, че ще се чувствам интимно в тази зала. Беше много хубаво.

Но слава Богу, че веднага след това заминах за Токио за друг концерт – така успях да не се почувствам празен…

– Бихте ли направил отново концерт в тази зала – „Арена Армеец“?

Васко Василев: Разбира се, ако има публика, която да дойде. Това е много хубава зала. Аз и екипът ми мислим да дойдем през есента в България за

друго турне, с друг концерт

Иначе залата няма значение. Важна е публиката.

– В началото на спектакъла обявихте, че Лили Иванова Ви е насърчила за концерт в най-голямата българска зала. Какво Ви каза тя след концерта?

Васко Василев: Лили беше на концерта и веднага след това ми пусна sms. Имаше прекалено много хора и беше трудно да се видим. Но сега отивам да я видя на репетиция за нейния концерт.

lili vasko

– Заедно на сцената ще Ви видим ли отново?

Васко Василев: Сигурно. Всичко е Божа работа.

– Какъв бе подхода Ви при създаването на програмата в „Арена Армеец“? Чухме музика от поне 5 жанра.

Васко Василев: Много мислих по това, защото исках да има нещо ново, което не сме правили никъде. Това бяха трите кратки опери, които представихме („Турандот“, „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“ – бел. а.). Щеше ми се да има неща, които българската публика познава и харесва – като гостите от „Чамбао“ и Кралския балет.

Не бях идвал за концерт тук 2-3 години и

исках да покажа какво съм правил извън България, затова представих това, с което съм най-горд

– Това означава, че самото място – залата, не е била от значение за репертоара…

Васко Василев: Абсолютно не. Като музикант ти трябва да грабнеш публиката в каквото и да е помещение. Фламенкото, което имаше и на моя концерт, „работи“ еднакво добре и в клуб, и в голяма зала, и на стадион.

– Специално за шоуто пристигна най-добрият балетмайстор на Кралския оперен балет на Великобритания – Стивън Макрей (Stevenmcrae.co.uk)? Как се запознахте с него?

Васко Василев: Много често работя със Стивън. Познаваме се от операта, аз съм свирил много от произведенията, на които той играе. Той е и хореограф, и топ танцьор, много интересен човек. Австралиец е.

Започнахме да правим наши проекти и в момента развиваме проекта, който представихме в „Арена Армеец“ заедно с прима балерината Яна Саленко. Имаме планирани турнета в Австралия, Япония, САЩ.

– Как се усеща химията в музиката и между музикантите?

Васко Василев: Със всички, които бяха на концерта в „Арена Армеец“,

химията е отдавна доказана

Така че, в този смисъл, нямаше експеримент.

– Съпругата на Стивън – Елизабет Харод, е не по-малко име в света на балета, също солист на Кралския балет? Да очакваме ли скоро и нейно гостуване в България?

Васко Василев: Трябва да питате Стивън. (Смее се.)

– Записахте нов албум с „Чамбао“. Трима от тях видяхме на 29 февруари. Колко важно е приятелството и добрите чувства между музикантите, когато работят заедно? Как постъпвате, когато се налага да работите с хора, които не харесвате?

Васко Василев: Като професионалист не може да не харесваш никого. Понякога може да не харесваш диригент или певец, или да не си съгласен с тях. Но

да не харесваш не е професионално

Като професионалист аз, по някакъв начин, трябва да повярвам във всичко, което правя. Дори да не е моето любимо нещо!

А когато работиш с хора като „Чамбао“, с които сме приятели, тогава е съвсем друго. Ние сме няколко човека, които създават нещо много по-лично и по-интимно. И този процес е много по-различен от това да си с огромен оркестър, където няма нужда да си приятел с всички.

– Казвате, че Ви изморяват уморените глупави хора. Често ли ги срещате?

Васко Василев: Ами не чак толкова често (Смее се.) Срещам ги отвреме навреме по аерогарите. (Смее се с глас.)

– Докъде може да стигне експериментът в музиката? Последното, което прочетох за Вас, е проект за караоке опера в Пекин…

Васко Василев:

Експериментът може да стигне до всичко! Няма граници

Когато си музикант, музиката носи на всички хора толкова хубави, позитивни неща. Затова моята задача е музиката да стигне до възможно най-много хора и да ги докосне.

– Докъде стигат мечтите Ви в посока експериментиране?

Васко Василев: В Китай, например, класическата музика въобще не е популярна. Китайците не са възпитани с нея. Това е мисия, която носиш и се опитваш да привлечеш хората към изкуството, което ти правиш, като уважаваш и тяхното изкуство.

– Преиздавате с допълнения автобиографията си „Васко@40“, излязла преди пет години. А ако трябваше да напишете книга само за последните пет години, какъв щеше да е професионалният акцент в нея – ако става дума за събитие, за човек, за постъпка, за среща…?

Васко Василев: Не се е случило нещо толкова различно, а по-скоро – консолидиране на изкуството, което правим, на проектите, на музиката. Затова и

книгата стана малко по-философска

Може би е от възрастта (Усмихва се широко). Няма чак толкова луди случки, както когато си по-млад.

– Казвате по-философска…

Васко Василев: Да – като виждане към музиката, като даване на равносметка какво постигаш с тази музика, докъде си стигнал, какво още може да стигнеш…

– Казвате „Аз съм това, което свиря“. Поставяйки знак на равенство между музиканта и неговата музика, кой е жанрът, който Ви изразява най-добре? И защо :)

Васко Василев: Като класически музикант съм трениран да правя всякаква музика – Бах, танго, поп, филмова музика, фламенко… Хубавото на инструменталиста е, че има възможност да прави различни неща. Един поп певец, например, прави само поп песни. Ако гласът ти е поставен да пее фолклор, пееш само фолклор… А аз

имам възможност да скачам в различни стилове и това много ми харесва

В момента експериментирам боса нова, което е по-различно от фламенко.

– Артист сте на 100 процента и това е безспорно. Не Ви ли изкушава сега сцената на театъра или киното? Все пак имате актьорски стаж от детството :) Или всичко опира до времето, което не стига за всичко?

Васко Василев: Изкушава ме. Ако е добър проект – защо не. Така че, ако някой ме покани – с удоволствие! (Смее се.)

– Не мога да не Ви задам и въпрос, чийто отговор у нас се търси от много години? Какво не й стига на българската култура, за да бъде конвертируема? Имаме супер добри артисти, творци, а продуктът се оказва не толкова успешен?

Васко Василев: Аз не виждам така нещата – че не са успели да направят пробив. Защото, първо, в класическата музика има достатъчно изпълнители, които пеят и в „Ковънт Гардън“, и в „Метрополитън“… И те не са един, двама или трима. А наши концерт майстори има в различни оркестри по света.

Не можем да направим експорт в поп музиката или в киното, но това е нормално за малка страна, която при това не е англоезична. Всички знаем, че пазарът се държи от Америка и страните, в които се говори този език.

Според мен

това, което правим като малка страна, е изключително успешно

ако се гледат фактите. Винаги в една малка страна всеки си мисли, че навън е по-хубаво. Не е така!

– Когато човек Ви слуша да говорите за работата си, остава с усещането не само за това, че обичате професията си, но и че всичко се постига с лекота. Едва ли е така, разбира се. Какво или кой Ви дава тези крила?

Васко Василев: Лекотата пак е въпрос на професионализъм. Не може да излезеш на сцената и да дадеш на публиката чувството, че се трудиш. Публиката е дошла да се забавлява! Не може да забавляваш някого, ако изглеждаш все едно копаеш с мотиката на някоя нива (Смее се). Разбира се,че зад всичко има труд, с който трябва да постигнеш тази лекота. Албена и Максим също танцуват върху леда с лекота, но зад това стоят тренировки.

– Около концерта в „Армеец“ един човек от Вашата фамилия събра не по-малко симпатии от Вас самия. Става въпрос за Вашия дядо. Как е той?

Васко Василев: Последно говорих с него преди два дни от Япония. След като разбра къде съм, каза „Ми защо си толкова далече?“ (Смее се). Той беше много щастлив на концерта и понеже малко не чува, е добре да идва в зали като „Армеец“, където има силен звук. Надявам се да го видя скоро. Малко не го държат колената, така че сега уреждам доктор да го прегледа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: