Шанс, талант и много труд – формулата на успеха според феномена Георги Черкин

snimka 1

Със силата на мисълта мога да постигна повече, отколкото ако свиря по 8 часа на ден, без да мога да мисля. Думите са на Георги Черкин – пианистът, който освен с таланта си, шокира с изключително изисканото си поведение, което не му пречи да бъде прям и в същото време да буди възхищение в събеседника си с една премерена лежерност, достойнство и богата обща култура, която отдавна е минала отвъд пианото, нотите и музиката.

За него са казани още десетки суперлативи, които биографията му доказва на 100 процента. Затова музикалната фамилия, прочутия му дядо Георги Златев-Черкин, димпломирането в Рим, уроците при проф. Карл Хайнц Кемерлинг, концертите в най-престижните зали и множеството награди са път, който Георги Черкин тепърва извървява.

На част от него предстои да станем свидетели на 28 май в зала 1 на НДК, когато Черкин ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър № 2 от Сергей Рахманинов. Изпълнението е в рамките на спектакъла „Апотеоз на красотата” на „София Симфоникс” (хор и оркестър) с диригент Любка Биаджони. Програмата включва още Клод Дебюси – „Следобедът на един Фавн“, и Александър Бородин – Половецки танци.

snimka 2

За Vevesti.bg талантливият пианист отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

  • Кариерата Ви започва с Втория клавирен концерт на Рахманинов през вече далечната 1996 г., на сцената на зала „България”, заедно със Софийската филхармония и под палката на Емил Табаков? Какви са спомените Ви от тогава, от Емил Табаков?

Георги Черкин: Това бе най-щастливият момент в живота ми.

Беше моя мечта да изпълня този концерт

и едно от най-въздействащите прозведения, оказали влияние и върху моето израстване като музикант.

Когато чух за първи път Втория клавирен концерт на Рахманинов нещо в мен се промени и едиственото, което желаех, бе един ден да го изпълня с оркестър…

  • Какво е да свириш дебюта си 20 години по-късно?

Георги Черкин: Навремето не беше много лесно за един млад музикант (аз бях 12-и клас) да свири с оркестър, и то не с кой да е оркестър, с най-известния тогава диригент Емил Табаков, с директно излъчване по телевизията… Беше голяма отговорност, а аз имах този рядък шанс – да осъществя този концерт.

Спомням си, че беше много магическо…

Имах усещането, че свиря със световен оркестър.

Емил Табаков беше много благоразположен към мен и много добре ме следеше. Аз естествено нямах опит с оркестър, тъй като това реално бе първият ми концерт. Въпреки това го бях научил много добре. Спомням си, че го изпълних много детайлно и много емоционално. Залата беше пълна, а публиката – въодушевена… Това са ми спомените.

  • Какво се е променило в начина Ви на свирене – не само като техника, но като усещане и начин на работа?

Георги Черкин: Разбира се, през годините

техниката ми значително се подобри

Сега мисля всичко много по-детайлно. Когато човек е по-млад, почти не знае какво се случва. Той излиза на сцената и всичко му е твърде абстрактно. И върпреки че всичко се получава страхотно, той все още не е наясно с всеки един детайл, с всеки един тон. Но с времето започва да се ошлайфва и да бъде по-детайлен.

  • Мислил ли сте, ако не беше този старт – през 1996 г., как щеше да започне кариерата Ви?

Георги Черкин: Година-две по-късно аз вече бях солист на Националното радио. По това време изпълних и Четвърти концерт на Рахманинов. Забелязаха ме тогавашните диригенти и музикални институции, и ми помогнаха да започна кариерата си.

В България, а и световен мащаб,

има много талантливи хора, които нямат шанса да се изявяват

Има голяма конкуренция, и не винаги най-талантливите са на по-предни и по-достойни позиции. Всичко е до някаква степен шанс, освен талант. Трябва и шанс, и талант, и много труд. Защото има много хора с талант, които не са положили необходимия труд, поради което талантът закърнява.

  • Как подбирате репертоара си? Какво от репертоара Ви Ви изразява най-добре като човек, не като музикант? Защото качествата Ви на музикант са известни…

Георги Черкин: Определени композитори ме изразяват като човек. Това са Рахманинов, Чайковски, Брамс, Шуман, Лист.

Във всеки от тях има нещо, което е много близко до моята душевност

Реално, много често чрез музиката ние изразяваме себе си. Но, разбира се, още по-добре е когато се опитаме да свирим заради самата музика, да се свържем с духа на композитора и да се опитаме да усетим какво е искал да каже той, как се е чувствал. Ние сме най-вече един проводник на тази музика и целта ни е да я предадем на публиката.

  • Докъде може да стигне шоуто в класическата музика? Харесва ли Ви това, което прави Васко Василев например, или Найджъл Кенеди? Къде Вие поставяте границите, когато става въпрос за шоу? Това има ли връзка с думите Ви, че чувствате като своя лична мисия да дадете класическата музика на хората така, че да отворят сърцата си за нея….

Георги Черкин: Има връзка. По принцип

не обичам да си поставям граници

Не всеки човек, когато чуе за първи път едно много комплексно класическо произведение, би го оценил в пълния му блясък. Музиката е сложно нещо и има нужда, както някои езици, като английския например, от обучение…

Има нужда и от музика, която да е по-достъпна, която да е близо до класическата и хората лека-полека, чрез нея, биха могли да стигнат до по-комплексно разбиране на нещата и след време да се интерсуват от още по-сериозна и по-сложна музика.

  • Колко може да израстне една публика, ако се върви по начина, който Вие предлагате?

Георги Черкин: Всичко опира до вътрешната потребност на хората. Всеки сам открива за себе си дали има нужда от още. Но който се е докоснал до музиката и е усетил нейната магия, особено класическата музика, той не се е спрял …

  • Как се случва всичко това, за което говорим, с един артист, който има болезнената смелост да направи признанието, че не е открит към хората?

Георги Черкин: Ако трябва да съм честен, в нормалната ми комуникация с хората

въобще не съм открит

Но съм максимално открит, когато музицирам и когато изляза на сцената. Тогава съм абсолютно прозрачен откъм емоции. Това много изтощава, но си струва и е необходимо, защото това е смисълът на музиката.

  • А колко жестока може да бъде публиката?

Георги Черкин: Колкото ние си представяме, че е всъщност … (усмихва се). Защото тя изобщо не е жестока. Но преди да излезем на сцената ние си представяме как има хора, които може би ще следят къде ще сгрешим, ще ни критикуват после дали сме израстнали, дали сме назаднали… Човек, ако се абстрахира от тези неща, има шанс да се почувства малко по-комфортно и да даде всичко от себе си на сцената.

Защото реално

публиката не е жестока

Това е наше усещане, на артистите, понякога. Няма как да е жесток човек, който е отишъл да се радва и да слуша хубава музика. Още повече, че голяма част от публиката отива заради приятното усещане, което ще получи.

  • Жените-диригенти не са много, особено тези като Любка Биаджони. За нея казват, че има неподражаем стил на работа. Как Вие лично усещате този стил по време на работата с нея?

Георги Черкин: Нейното отношение към детайла, позитивното й излъчване, непринуденост – това са все фактори, които влияят много положително на музиката.

При нея няма елемент на его

което да иска да покаже колко е велика или важна. Всички знаем, че има много такива диригенти.

Нейното музициране е изцяло отдадено в името на произведението и на композитора, който се изпълнява и дирижира.

Ние поработихме малко двамата, без оркестър, и макар че съм свирил много пъти това произведение, открих неща, за които не съм и подозирал. Това доказва, че винаги има какво да се открие в едно произведение.

  • Чалгата като усещане за кич и нещо пошло отдавна е навлязла в българската култура? Има ли чалга в класическата музика?

Георги Черкин: Има чалга в чалгата.

Няма как да има чалга в класическата музика

Може, разбира се, да бъде много симплифицирано някое произведение, но създадено от един велик композитор, както и да се изпълни, магията остава.

В момента има музика, която се прави от компютри. В тази музика няма емоция, но ако е направена перфектно, в нея ще си проличи геният на композитора. Затова ми е много трудно да си представя думата чалга в тази ситуация.

  • За изявата на един музикант на сцена колко важно е приятелството между музикантите?

Георги Черкин: Много е важно да имаме добър синхрон, да имаме добронамерено отношение един към друг.

Аз винаги приемам всички като равни

Никога не съм си мислел, че съм нещо повече или нещо по-малко, или че някой друг е нещо повече или нещо по-малко от мен.

Всеки в оркестъра е с еднаква важност за целия организъм. Както аз се съобразявам с останалите музиканти, така и те се съобразяват с мен, и тогава се получава една хубава симбиоза.

  • Това винаги ли се получава при Вас?

Георги Черкин: При мен – да. Аз съм един безкрайно толерантен човек. Може би заради музиката. Такъв съм и в живота. Но любимият ми начин за изразяване е като свиря с оркестъра, затова съм твърде толерантен към оркестъра и се стремя винаги да музицираме заедно. И затова нещата винаги се получават.

  • Как прекарвате свободното си време и има ли все пак място, на което може да се задържите повече от три дни?

Георги Черкин: Много важно за един музикант е разнообразието и да е малко извън стереотипите.

Много важно е да не се прави едно и също нещо всеки ден

и затова гледам да се разнообразявам както мога. Това е мой вътрешен инстинкт и желание.

Обичам да ходя сред природата, на екскурзии, с мотор, с колело, пеша или с лифт, с приятели…

  • Това звучи като да имате много свободно време?

Георги Черкин: Да, така е. Аз повече време правя това, отколкото да свиря (усмихва се и продължава сериозно) Защото преди само това правех – свирех, 30 години свиря нон-стоп. Докарах се до едно ниво, при което мога да свиря по-малко, защото

аз вече повече мисля, отколкото свиря

И със силата на мисълта мога да постигна повече, отколкото ако свиря по 8 часа на ден, без да мога да мисля.

  • Сега по колко часа на ден свирите?

Георги Черкин: Относително е. Понякога ми се случва да свиря само по един-два часа. Друг път – по шест часа. Някои колеги свирят и по 12 часа, за да печелят конкурси, защото са маниаци и са много амбициозни. Но не е нужна само амбиция.

Конкурсите никога не са били моя страст

за разлика от колеги, за които това е основното нещо в живота – да обикалят по конкурсите като спорт и да печелят награди.

За мен дори не е толкова важно да съм пианист, а музикант, защото аз композирам, пиша филмова музика, аранжирам, оркестрирам – правя много неща, свързани с музиката. Пианото е било част от моето изграждане като музикант.

От известно време правя аранжиментите на известни клавирни произведения, които са само за пиано, а аз добавям нещо като оркестрация. Не променям нищо, пианото си остава същото, оркестърът само украсява. Не съм сигурен дали това е аранжимент или оркестрация. Затова

измислих една нова дума за случая – симфонизация

Не знам дали се използва за нещо, но… Добавям оркестров звук към нещо вече съществуващо, така че хем оригиналът си остава, хем има още повече емоции. Това ми е едно от основните открития и занимания. Направих „Лунната соната“ на Бетховен, „Годишните времена“ на Чайковски, които много добре се възприемат в цял свят.

  • Миналото лято пускахте доста кадри с дрон?

Георги Черкин: Това е новото ми хоби. Носи ми невероятно усещане за свобода. Все едно аз самият летя. Виждам през цялото време какво се случва. Много обичам да снимам природни пейзажи, които след това комбинирам с музика. Естествено, в мое изпълнение.

Мислил съм дори да направя

концерт за пиано и оркестър, в който да се прожектират кадри от дрон

Дори ще е само с българска музика, от български композитори, и пейзажи от българската природа, които ще бъдат заснети по такъв начин, че ще са в синхрон с музиката. Например, ако е нещо по-лирично и магично, ще има снимки от някаква мъгла, ако е нещо по-динамично, ще са снимки над скали с по-бърз полет на дрона. Трябва сериозно да го помисля като проект и се надявам да стане до година-две.

  • Технологичните джаджи са Ваша страст, очевидно…

Георги Черкин: Още от първи клас се занимавам с компютри и музика едновременно. Технологиите са моя не по-малка страст от музиката, но не и по-голяма.

Технологиите и музиката много често влизат в добър синхрон

без да си пречат. Няма как да си пречат!

  • Като говорим за интереси, политиката интересува ли Ви по някакъв начин и това, което става в България?

Георги Черкин: Политиката за най-голямо съжаление не ме интересува.

  • Защо „за съжаление“?

Георги Черкин: Не съм фен на настоящите ситеми на управление в която и да е държава – комунизъм, капитализъм, демокрация… Да не говорим, че според мен

никъде по света няма демокрация

Тя е привидна.

Аз съм фен на една по-децентрализирана система и на това човек да не бъде зависим от един или друг фактор. За съжаление, хората лесно се поддават на манипулации от реклами, от това да вземат кредити, да се обвързват, вярват в това, че ще бъдат щастливи, ако си купят еди-какво-си. Но те всъщност не са щастливи. Те са щастливи за една минута, после са нещастни 10 години.

  • Това означава ли, че не гласувате на избори?

Георги Черкин: Гласуването трябва да стане по-модернизирано. Освен това

няма никаква прозрачност в гласуването

Трябва да има система, в която всичко да бъде точно и ясно. Това пак би се постигнало с една децентрализирана система.

  • Според Вас колко хора се интересуват от това?

Георги Черкин: Много малко – 1:10 000.

  • Професионално какво би Ви прогонило от България?

Георги Черкин: Трудно е да се каже, защото аз не правя музика, за да преживявам, а от лична потребност, за вътрешно израстване.

За мен

няма значение дали ще свиря 30 пъти годишно или само веднъж

или пък няма да свиря 3 години. Ако имам концерт, значи наистина искам да го имам този концерт. За мен музиката не е бизнес.

  • За финал, с намигване и усмивка, бих искал да Ви питам, ако имахте инидианско име, какво би било то?

Георги Черкин: Такъв въпрос не съм си представял, че може да има. Но е много интересен въпрос. Мои приятели не са ме питали, та камо ли на интервюта. Шокиращо е за мен да мисля за такова нещо, трябва да помисля доста…

snimka 3

Георги Черкин е роден в София през 1977 г., в семейство на музиканти. Носи името на своя дядо – прочутият композитор Георги Златев-Черкин. Димпломира се през 1999 г. – 7 години след първите му големи сценични изяви в зали като НДК и зала “България” – с димплом от академия „Санта Чечилия” в Рим. Учи в Залцбург при проф. Карл Хайнц Кемерлинг.

Изнасял е концерти в прочутите Palais des Beaux Arts в Брюксел, Auditorium в Рим, Convention Centre в Окинава, Seoul Arts Centre в Сеул, Musikhalle в Хамбург, Kaufmann Concert Hall в Ню Йорк и други.

Носител е на много престижни награди, сред които „Кристална лира”, „Златен век”, „Златна муза” и др. Победител е на международните конкурси „Панчо Владигеров” (2003) в Шумен, Premio Sassari (1999) в Италия и „Млади музикални дарования” (1994) в София.

Един коментар to “Шанс, талант и много труд – формулата на успеха според феномена Георги Черкин”

  1. Бауфен Says:

    Отдавна не бях чела толкова вдъхновяваща статия! Хубаво е човек да не забравя от къде е тръгнал и какво му е коствало да стигне до върха :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: