Archive for the ‘радостта от живота’ Category

Война и пир за сетивата в скандинавския вариант на „Ромео и Жулиета“

04/02/2016

1

Двама млади. Злощастна любов. Враждуващи семейства. Война. И мир… Познато ли ви е? Може би. Но не съвсем, защото сладкодумната Астрид Линдгрен рисува един своеобразен скандинавски вариант на Ромео и Жулиета – в него нещата от живота сякаш са по-истински и груби, хората са по-естествени – и груби, но и по-забавни, по-близки до нас, по-живи.

„Роня, дъщерята на разбойника“, на сцената на театър „София“,

ще върне големите в детството

а по-мaлките ще накара да се стремят, мечтаят, заобичат и ценят още повече света на родителите си.

С други думи, „Роня“ е синоним на любовта във всичките й измерения и истински пир за сетивата. Не само защото от известно време има театрална суша, а защото това е един наистина фантастичен, приказен, пълен с прекрасни истории спектакъл, в който има обич, красота, щастие, доверие, спокойствие, приятелство и всичко онова, което все повече ни липсва във всекидневието.

Да прогоним зимата от телата си с пролетно къпане и чистене на въшки!

Този полезен съвет дава един от героите на А. Линдгрен и в този реалистично-бодряшки дух неусетно преминават два часа, в които човек може да се смее и да плаче едновременно. Защото покрай хаоса от случки и преплитане на всевъзможни чувства и героите, а покрай тях и зрителите, за пореден път осъзнават стари истини – че животът е прекалено кратък, за да бъде вгорчаван, че любовта е над всичко, а на лъжата краката са къси.

От устата на героите ще чуем, че разбойник по призвание е този който „уж взима само от богатите и дава на бедните“, че „има хора, които не са разбойници и все пак си живеят“ и че „с деца на глава не се излиза, когато не искат да стават разбойници“.

Овации за режисьора Катя Петрова

Не само защото „Роня, дъщерята на разбойника“ е в памет на нейната дъщеря Дафи, а защото Катя Петрова е постигнала истинско чудо на сцената, за което с възхищение говори целият екип.

„Във време, когато материалното изцяло е превзело света и нравствените ценности като добро, справедливост, щедрост са изтласкани на заден план, децата в спектакъла показват как можем да живеем заедно и да се обичаме, да не сме разединени – огромния ни проблем днес“, споделя Петрова.

2

По думите и представлението е поучително и за възрастните, които трябва да си дадат сметка, че е добре да се съобразяват с децата си, с тяхната гледна точка, защото наистина има какво да научат от тях.

В този открит урок по доброта и театър й помагат Петя Караджова и Борис Делчев. Двамата правят сценографията, Анна Пампулова – хореографията, и Христо Йоцов – музиката. Режисьорката споделя, че е тръгнала наобратно при подготовката на постановката – от визията, имайки идея за конструкцията на текста.

Овации и за актьорите

В главните роли са Мартина Пенева (Роня) и Александър Тонев (Брик), който на премиерата игра с извадено рамо. Двамата са студенти в първи курс в класа на Иван Добчев в НАТФИЗ.

В екипа са още седем студенти на Анна Пампулова в НБУ и техни млади колеги от театър „София“ – Антон Григоров, Мила Банчева, Николай Димитров, Симона Халачева. Николай Върбанов и Юлиян Рачков са главите на враждуващите родове Матис и Бурка.

3

Доайен сред актьорите е Пламен Манасиев, който споделя, че „това не е спектакъл, а мисия“.

„Роня, дъщерята на разбойника“ е поредният силен коз в афиша на театър „София“ от вълната заглавия за по-млада публика. Началото бе поставено силно с емоционалното „Скачай“, следвано от екшъна „Ян Бибиян“ и „Ние сме вечни“.

>  ВИДЕО  <

Да се пребориш с параграф 22

10/01/2016

1

В живота си човек има привилегията да избира много неща – от професията, обкръжението и управниците до десетки далеч по-приятни неща – като книгите, които да прочете, музиката, която да слуша, дрехите, които да облече, местата, на които да се забавлява, и какво ли още не.

Има обаче неща, които не можем да избираме – като здравето. И тогава разбираме, че всичко в този свят е относително, а правото да избираш е най-естественото, което не ти се полага – поради собствената ти невъзможност да функционираш в средата на масата от „нормални“ хора.

Вижте видео ТУК.

Уви, такава е съдбата на всеки болен човек в България, а тези с интелектуални затруднения, без да са болни. са почти обречени на изолация от всякакъв характер – най-вече обществен, но и политически, икономически и духовен. Това са хора, чиито свят липсва или в най-добрия случай се ограничава до семейството, което пък нерядко абдикира, предоставяйки грижите на държавата – същата тази, която вече е изградила, узаконила и осигурила изолацията им. Параграф 22…

Свят на параграф 22, който все пак се пропуква. И тогава разбираш, че преходът за някои българи не е бил просто ход във времето, а осъзнаване, което носи нуждата да създадеш един малък свят в рамките на големия свят, и така да направиш дните на едни „непълноценни“ хора пълни със смисъл. И това далеч не е всичко. Защото, освен смисъл, там има работещ механизъм, има и продуктивност. Има изградени отношения между хора на основата на възможната нормалност. Има и любов!

2

Такъв е „Светът на Мария“ – стъпка напред не във времето или в Космоса, а просто стъпка напред в цивилизацията, в изгубената нормалност, в онова, което сме виждали по „западните“ филми и не сме си представяли, че може да ни се случи. Е, в този свят – свят на една реално съществуваща Мария – се случват много неща. Разказваме за едно от тях, предвид предстоящите празници и заради атмосферата, която цари там – около Мария и нейните 30-ина приятели. Тяхната работилница (на щастието) прави сапуни – продукт,

За щастието да работиш, да бъдеш полезен и да си наистина интегриран може да говори всеки един от семейството на Мария. И това може да е сбъднатата мечта на всеки работодател, защото моделът е ясен, а правилата са лесни, дори са описани в „лесно за разбиране помагало“. И когато подишаш от въздуха на тези хора разбираш, че той няма как да бъде отровен, защото е съхранен от силата на желанието да бъдеш полезен и от детето във всеки от тях.

„Ние заедно търсим какво може и какво иска да прави всеки, и след това усъвършенстваме тези умения – до толкова, че след това те сами да си намерят и започнат работа“, казва Радостина Антонова, психолог и трудов терапевт в „Светът на Мария“.

3

Направата на сапуните развива трудови умения, фината моторика, дисциплина, социални умения, допълва Марин Мирчев (трудов терапевт и педагог). Сапуните се продават на почти символични цени, с приходите от които се набавят материали за нови продукти. Качеството на сапуните е гарантирано – използват се висококачествени етерични масла и преработен глицерин, затова всичко е готово за масова употреба, уверява Мирчев.

Повярваха им! В началото на 2104 г. Българско-швейцарската програма за сътрудничество подкрепи тяхна 1-годишна кампания за промяна на обществените нагласи към хората с интелектуални затруднения. Защото „Светът на Мария“ наистина успява да промени нагласите на хората. А за нас не остава нищо друго, освен на някой от многобройните предпразнични базари да попитаме за „Светът на Мария“ и да подкрепим хода й за (само)спасение.

4

Автор: Даниел Димитров

Надежда има!

09/01/2016

1

Надежда има. И не само защото едно момиче с умствени увреждания на име Надежда е намерило своята професионална среда. А защото хора от средите на българския бизнес узряват в разбиранията си за интеграция на т.нар. малцинства.

Надежда Христова e родена през 1985 г. с диагнозата „Умствена изостаналост“, отраснала е в институция, няма семейство. Живее в София, в защитеното жилище „Звезда на надеждата“. И няма нищо случайно, че думичката `надежда` се повтаря няколко пъти. Това е знак и доказателство, че у нас словосъчетанието `социални грижи` все още не е компрометирано.

Надя е част от семейството на „Светът на Мария“ – оазис в един от добрите столични квартали, в който 30-ина човека с умствени ограничения са намерили смисъла на живота си и всеки ден, с помощта на специалисти, се трудят, живеят и истински се радват от труда си. С помощта на „Светът на Мария“ Надя е една стъпка пред приятелите си от дневния център, тъй като от близо половин година има шанса да работи на още едно място – рекламна агенция.

Идеята се родила след една законова промяна, свързана с участието на агенцията в процедури по обществени поръчки, разказва пред Vesti.bg Мария Арсова – управител на Event Design. За да бъда честна, ще кажа, че Надя се оказа много по-полезна, отколкото предполагах, признава Арсова. По думите й, освен в неща като почистване на офиса и правене на кафета, Надя се включва и в дейността на самата агенция – подготовка на събития и участие в тях.

Вижте видео ТУК.

Хората като Надя имат нужда да бъдат поощрени и насърчени, за да започнат да работят сами, да могат да бъдат полезни и разпознати в реална среда, където имат своята работа и си изкарват пари, коментира Миряна Сирийски – програмен директор на фондация „Светът на Мария“.

Надя, освен това, е един обичлив човек, към когото всички се привързват и хората в екипа постепенно разбират, че не могат без нея.

„Когато някой от нас излиза в отпуск, тя идва и гледайки те в очите, казва: „Много ще ми липсваш…“. Замислих се, че тези думи не съм ги чувала от нито един свой служител“, споделя Мария Арсова.

Тъжната й констатация обаче е, че като общество ние не сме научени да приемаме тези хора сред нас.

При нас има много хора като Надя, които са способни и чакат някой да им повярва и да им предложи възможност да се развият, а това са хора, които изцяло положително променят трудовата атмосфера, допълва Миряна Сирийски.

Вижте и по-дългата видео версия с историята на Надя ТУК.

Автор: Даниел Димитров

Пати, която винаги се връща с медал

10/12/2015

Едно прекрасно 18-годишно момиче днес даде първото си интервю, веднага след като спечели два златни медала.

Патрисия Найденова е от Комплекса за социални услуги за деца и семейства в родния й град Роман. Настанена е там, защото майка й не може да се грижи – не само за нея, а и за другите й две сестри и двама братя.

2

Пати, както всички я наричат, има нелека съдба. Казва, че с майка си е в добри отношения, а биологичния си баща помни „много мъгливо“, тъй като за последно го е виждала, когато е била на 3 години.

„Приятелят на майка ми, който е от ромски произход, си позволяваше да ни посяга, да ни бие, да ни обижда, разказва Пати. Имаше моменти, в които се опитваше да ни посегне и сексуално, не ни е изнасилвал, но е правил опити…“.

1

Може да се каже, че тази тъжна действителност е вече минало. Пати е избрала своя път и е уверена в това, което прави и което й предстои.

Започва да се занимава със спорт преди 5-6 години – първо с бадмингтон и стрийтбол, но с времето се увлича повече от тенис на маса. Сега тя е толкова добра, че с гордост казва: „Не съм се прибирала без медал“.

Не си е броила медалите, но по думите поне 15-ина от тях са само от участия в София, играла е на турнири в Стара Загора, Габрово, Враца, Сливен…

След 4 месеца завършва и е сигурна че ще дойде в София, където вече са по-големият й брат и по-голямата й сестра. В момента ходи на уроци по български и биология. Двоуми се между начална и предучилищна педагогика, и кинезитерапия. Днес обаче се радва на поредните нови два златни медала от Националния шампионат за деца, лишени от родителски грижи, състоял се в зала „Арена Армеец“.

3

В първенството участваха над 450 възпитаници от 30 социални институции, домове за деца в риск и центрове за настаняване от семеен тип в цялата страна. Между тях бяха избрани шампионите в 6 спорта: лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, баскетбол, таекуондо и мини футбол.

Анатоли Илиев се казва човекът, който от 15 години се занимава с организирането на спортни състезания за деца от домове. Той е основател на Българската спортна федерация за деца, лишени от родителски грижи. Ето какво каза пред Vesti.bg – вижте ТУК.

4

Автор: Даниел Димитров

Как да си направим кукла от вълна

08/12/2015

1

Тя е сладкодумна, цветна и интересна. Прилича на добрата фея от приказките и също като нея прави чудеса, които обаче имат своите реални измерения. Люли Юли твори чудеса с гласа си – заради сладкодумието и уюта, който носи, и чрез пръстите си – заради куклите, които прави. А те са само малка част от палитрата на нейната личност. Но като че ли над всичко при нея стои една широка, заразяваща и сърцата усмивка, която получаваме докато си говорим за куклите, детството, вдъхновението, децата и любовта…

– Как започна Вашата приказка с куклите?

– Ами най-вероятно винаги съм го носила в себе си. Просто човек трябва да се освободи от някои неща в себе си и в живота си, за да отвори място за новото. Всичко хубаво, което имаш в себе си, излиза на повърхността, когато не си задръстен от много стрес, напрежение, събития и тичане напред-назад.

– Много време ли отне този процес при Вас?

– Много дълго. Но е различно при всеки човек. На мен ми помогна Валдорфската педагогика. Това е най-човешкото, осъзнато и надграждащо отглеждане на децата, най-близкото до човешката същност, даващо корени и криле. Колкото на пръв поглед да звучи екзотично и ново, толкова повече, когато се навлиза в същността й, се изненадваш от близкото й, познато и общочовешко звучене. Валдорфската педагогика е предимно любов – към човека, където и да е по света, какъвто и да е и в каквото и да вярва, и любов към всичко съществуващо в, на и около земята, създадено преди да се родим от безкрайната мъдрост на вселената.

– Как стана връзката с куклите и тази педагогика?

– На практика, това е част от работата на валдорфския учител, особено в детската градина. Има една особеност, която кара детето да се свърже с околния свят – и това е масата на сезоните. На тази маса винаги има кукли и те се използват не за игра, а за внушаване на особено настроение. И това е много хубаво за децата, тъй като те нямат представа за абстрактност.

2

– Как се появяват образите на куклите?

– Искам да избягам от шаблона, че те са мои деца. Но като всеки, който създава нещо, и аз се свързвам с това, което правя. Когато правя кукла за определено дете, аз я свързвам с настроението, което детето носи. Дори куклата може да придобие негови черти от характера.

– Разкажете за видовете кукли? И какво е необходимо за направата им, освен желание?

– Преди всичко е желанието. А иначе куклите са различни и се използват за различни цели. Например куклите на конци (марионетките) са много полезни за прехода на детето от една дейност към друга. С нея може да се разкаже цяла приказка, но може и да се изпее една песен. Има кукли за внушение, за които споменах преди малко, има кукли за игра, за куклен театър…

– Със сигурност, това не е скъпо занимание…

– Вълна може да са намери по пазарите, а в градовете – и в магазините за прежда. Обработката отнема повече време. Има два начина – сух и мокър. Аз работя по сухия начин, който е с иглонабиване. Използва се дунапрен и игла.

– Колко трябва да е голямо едно дете, за да може само или с помощ от родителя да си направи кукла от вълна?

– Някои по-елементарни модели могат да се направят и от съвсем малки деца. Но за по-сложните е необходимо детето да е поне в началното училище – 8-9-10-годишно, за да може да е развило фината моторика, като за игли тук въобще не става дума.

Автор: Даниел Димитров

Tattoo or not tattoo

07/12/2015

1

Настоящата история има двама главни герои – Боби и Тони. Първият е татуист, а вторият – татуиран. Общото между тях е, че слагат първите рисунки върху себе си горе-долу по едно и също време, на едно и също място – ръката, но най-интересното – всичко това се случва едва преди месец. Нищо че единият твори татуси от 2008 г., а другият мечтае да се татуира от малък.

Борислав Илков работи в студио на „Витошка“. Обича да рисува, обича анимацията, но най-вече – обича работата си. Казва, че най-важното при избора на татуист е да го наблюдаваш как упражнява професията си. А когато наблюдаваш Боби, разбираш, че той е истински професионалист, всеотдаен, търпелив и възпитан.

3

Антони Давидив е млад мъж, който, както сам казва, имал голяма драма – не знаел какво да си направи. Много се възхищавам на таланта на брат ми – Александър, а той е скулптор, затова всяка една рисунка по ръката ми е негово произведение, разказва Тони. Категоричен е, че целият „ръкав“ ще е само в скулптури на брат му.

„Освен това съм сигурен, че имам нещо, което никога няма да ми омръзне. Освен, ако не се скараме – тогава ще ги махам“, шегува се Тони. Шегата му обаче среща  соления отговор на Боби: Черен ръкав!

2

Тони не крие, че се е притеснявал преди първия татус, затова помолил Боби да пробва да го рисува само с игла, без мастило, за да прецени дали ще го боли. Оказва се, че болката не е кой знае каква и така „изографисването“ започва.

Невероятно, но факт: Борислав Илков е най-малко татуираният татуист у нас. Има една-единствена лента на лявата си ръка. В това обаче не намира нищо странно – татус се избира трудно.

Затова преди някой да прибегне до татуировка, трябва да знае как, кога и къде я слага по тялото си, а също и дали е опасно за него.

Заразяване и безопасност

Изберете дипломиран майстор по татуси, който стерилизира всичките си инструменти, използва еднократни игли и държи чист салона. Заради риска от заразяване пък лекарите съветват да не се дава кръв в продължение на цяла година след поставянето на татуса.

Първата седмица след процедурата е особено важна и тогава трябва да следите как реагира организма ви. Има и неголям шанс от алергия заради използваното мастило. Особеното е, че алергична реакция може има и години след татуировката, организмът може и да отхвърли използваното мастило.

Не се стеснявайте да питате за всичко това! В крайна сметка, става дума за здравето ви.

Отстраняване на татуса

Болезнен процес, защото се сваля цял слой кожа. Освен това, струва сравнително скъпо. В САЩ лазерното премахване се извършва в рамките на 10 сеанса и е между 250 и 850 долара. У нас е значително по-евтино, но въпреки това, мислете преди да се изрисувате трайно.

Не щадете парите, щом става дума за здравето ви. И не ходете при евтини майстори, не се стискайте за качествената и безопасна процедура. Съответно – не се пазарете! И не забравяйте, че бакшишът може да е по-голям, в Западна Европа и САЩ той е 20% от цената, както е при маникюристите или фризьорите.

Болката и здравословното състояние

Болката я има не само при махането, но и при слагането на татуировката. Трябва да се знае, че тя е в пряка зависимост от кожата – колкото по-малко кожа и подкожни мазнини разделят иглата от вашите кости и нерви, толкова е по-болезнено. Затова степента на болезненост зависи и от мястото, избрано за татуиране.

Задължително правете татуса, когато сте абсолютно здрави. Белите кръвни телца помагат на кожата да зарасне, но ако в този момент те трябва да се борят с вируси или бактерии, работата не е добра. Ако сте болен, дори болнав, отложете процедурата за по-късно!

Също така, да се печеш на слънце с татус е много лоша идея. Ултравиолетовите лъчи избелват мастилото, вкарано под кожата ви, и рисунката ще избледнее.

4

Двойна доза Хулио Иглесиас

27/05/2015

11

100-процентова двойна доза Хулио Иглесиас получи публиката в „Арена армеец“ тази вечер. Баща и син показаха едно мило и достойно съчетание от таланта на две коренно различни поколения, представящи музиката си заедно, на обща сцена.

Вечният Хулио Иглесиас е сред малкото световни звезди, които се връщат у нас сравнително често. В началото на 80-те години на миналия век по покана на Генко Генов той гостува на фестивала „Златният Орфей“. През 1999 г. прави втория си голям концерт у нас. Следват още няколко запомнящи се спектакъла в НДК и „Арена армеец“, на които публиката има удоволствието да се наслади на най-известните му песни.

Концертът от 26 май 2015 г. не прави изключение от предишните – възторжени фенове от поне две поколения, перфектни музиканти и най-вече – артист, който сякаш преживява и изстрадва всяка изпята дума.

На 26 май обаче за първи път видяхме и чухме Хулио Иглесиас-младши (на снимките долу). Би било банално и нечестно да се каже, че 42-годишният певец е някакво копие на великия си баща, защото той е много повече – талантлив, чаровен, артистичен и доста скромен, както се видя и от гостуването му в „Шоуто на Слави“, и в Канал 3. Джуниър пее на няколко езика и владее доста добре изкуството да общува с аудиторията по време на лайв.

Специално внимание заслужават и трите умопомрачителни беквокалистки (на снимката долу), покрай които Иглесиас-старши изглеждаше още по-закачлив и чаровен, сякаш не иска да загуби славата си на вечен плейбой.

Момичетата припяваха и танцуваха в съвършен синхрон, с невероятна грация и сексапил, и със сигурност, са отклонили доста погледи от звездата до тях.

„Моята музика забременява. След тази вечер искам да си мислите само за любов и да правите деца“, посъветва феновете си Хулио Иглесиас. Той се пошегува, че при първото си гостуване у нас е пял на родителите, бабите и прабабите на хората, които го аплодират днес.

Хулио Иглесиас ще навърши 73 години на 23 септември. С първия си хит „Животът продължава“ печели песенния фестивал в Испания – Бенидорм. Има над 2600 платинени и златни плочи. През 1986 г. получава първата и единствена „Диамантена плоча“, давана на попизпълнител от „Гинес“ за продажбата на най-много звукозаписи на най-много езици.

Певецът, който по собствените си думи е най-строгият си критик, има звезда на Холивудската алея на славата (1985) и „Грами“ (1987).

Нелепа катастрофа в младостта му го оставя частично парализиран близо две години и слага край на мечтите му да стане футболна звезда. Преди инцидента Иглесиас е учил право и е искал да бъде дипломат, бил е и вратар на професионалния футболен отбор „Реал“ (Мадрид). При възстановяването си асистентът на баща му – известният физик Хулио Иглесиас Пуга, препоръчва на бъдещата звезда да раздвижва пръстите си, свирейки на китара. В болницата той пише тъжни и романтични поеми, които после облича в музика. Тази страст го завладява за цял живот…

Баща е на не по-малко известният Енрике Иглесиас, който пя на открито в София през септември 2010 г.

Лили Иванова в концерт на един дъх

11/11/2014

1

Само, който е бил на концерт на Лили Иванова, може да разбере защо тя ще остане завинаги в българската поп култура. Защо емоцията от това, което преживяваш, слушайки я, е несравнима с енергията на друг изпълнител. И как гласът, излизащ от крехкото тяло на тази истинска дама на музиката, вече 50 години остава кристално чист и красив, а силата му сякаш е още по-впечатляваща. Сила, която може да те пререже от вокалното извайване дори само на една дума…

Със своята вярна публика Лили направи един

140-минутен разговор за любовта

чието начало и край бяха поставени с „Реквием“ – песен от зората на нейната кариера по пророческите стихове на Йордан Милев – „…любовта ще бъде векове безсмъртна, но само веднъж жива…“. Авторът на музиката Александър Йосифов е сред композиторите, написали най-много песни за примата. Името му фигурира и в новия й 41-и албум, наречен „Поетът„.

Освен Йосифов, палитрата от уловените с ноти мигове, завършвът Тончо Русев („Ти сън ли си“), Тодор Филков („Невероятно“), Александър Кипров („Без правила“), Найден Андреев („Щурче“), Сашо Събев („Влюбеният джаз“), пречупени обаче през призмата на младия им колега Ангел Дюлгеров. Негов е почеркът върху голяма част от аранжиментите, оформящи

новото звучене на Лили Иванова

а това, неимоверно, е един от гарантите на нейния успех.

На 6 ноември в зала 1 на НДК публиката, чрез нестихващите аплодисменти и няколко биса, даде своя глас за работещата от години формула – „Променяй звука, но запазвай стила!“. Доказателството – поднесени по съвършено нов начин песни, които иначе бихме поставили в чекмеджето с най-тежката и неслушаема естрада.

„И пак тръгни“, „Ела“, „Часове“ и „Молба“ днес носят едновременно духа на новото и свежото, лекотата на джаза, емоцията на латиното и ненатрапчивата агресия на рок баладите.

Този концерт на Лили ще се запомни с още нещо –

обраност и малко думи

в няколко кратки включвания между парчетата: веднъж – за да благодари на почитателите за присъствието, втори път – за да представи музикантите си (Ангел Дюлгеров, Веселин Веселинов-Еко, Оги Енев, Орлин Цветанов и Росен Ватев), трети път – за да обясни, че ще изпее още веднъж новата си песен „Поетът“, тъй като първия път се задавила, а „всичко трябва да е както трябва“, четвърти път – за да благодари на спонсорите си, и финално – за да прикани хората да си купят новия диск, споделяйки им: „Една певица може да е много велика, но ако няма добри музиканти, нищо не се получава“.

Е, на Лили винаги й се получава, а този път се получи особено добре – като се има предвид, че за повече от два часа пеене на живо, тя успя да си поеме въздух единствено по време на дългата интродукция на „Камино“. И така – до следващия поет дъх, в който аудиторията отново ще остава без дъх…

Лара Фабиан – божествена дори на ръба на силите си

28/10/2014

1

Красива, усмихната, грациозна и видимо притеснена, Лара Фабиан остави без думи и без дъх препълнената с верни почитатели зала 1 на НДК. Още с появяването си на сцената тя обясни, че лекарите са й забранили да пее, но го прави заради любовта на публиката и с надеждата, че ще получи подкрепа, независимо че на моменти може и да не звучи перфектно. След всяка песен повтаряше, че й е много трудно да продължи, докато в един момент

безпомощно прошепна „Аз бях до тук“

и така концертът приключи 60 минути след началото, поставено с многообещаващото Je t’aime, на което аудиторията отвърна с големи червени сърца и обяснение в любов – Je t’aime Lara (Обичам те, Лара).

Възторжените аплодисменти и скандирания „Лара“ успяха да я върнат на подиума, но само за да благодари още веднъж за доверието и разбирането.

Преди това, вярна на стила си, талантливата белгийка направи

истински музикален спектакъл

в който, макар и на ръба на силите си, изпълни няколко от най-красивите си парчета на италиански, английски, португалски и, разбира се, френски. Музиката и емоцията от песните й сякаш се сливаше с кратките прочувствени монолози, изтръгващи поредната порция силни аплаузи. Очевидно, трогната от топлия прием, в един момент Лара Фабиан дори се разплака, признавайки, че контактът й с българската публика е като „една първа и много пламенна целувка”. Въпреки вълнението и проблемите с гласа, тя продължаваше да прави опит да остане колкото е възможно по-дълго на сцената – въпреки хората от екипа й, които нервно обикаляха отстрани и правеха знаци да спре.

„Вярвам в ангели”, сподели певицата, представяйки един от музикантите си – Рене. Той показа нещо наистина невиждано –

как се свири на… вода

Рене сътвори музика и ритъм само от леген, пълен с вода, и друг съд, който ползваше като ударен инструмент. Получи се уникално звукоизвличане и техника от чифт ръце, които сякаш са програмирани от компютър.

Това беше поредното доказателство, че човешкото въображение е неограничено и може да бъде извор на непредсказуеми комбинации, впрягайки дори стихия като водата в името на изкуството и радостта от живота…

Ето защо, и невероятният Рене и още по-невероятната Лара Фабиан – със стихията на гласа си, ще останат в сърцата на всеки, изпитал наслада от живия контакт с тях.

П.С. Лара Фабиан имаше два концерта в София, в два поредни дни. Първият от тях беше на 22 октомври и на него певицата пя близо два часа. Вижте атмосфера:


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.