Най-после – естетски, елитен и гледаем театрален спектакъл

Ето че българско театрално представление може да изглежда естетско – без да е претенциозно, елитно – без да е снобско, и достъпно – без да е халтурно и малоумно.

Една птичка пролет не прави, но със сигурност спектакълът „Йерма“ по едноименната и малко позната у нас трагедия на Федерико Гарсия Лорка е знак за репертоарен разцвет в театър „Българска армия“, чиито афиш напоследък не блести с новите си заглавия.

Това, което е направила режисьорката Диана Добрева обаче си струва да бъде видяно, защото е едновременно истинско и неземно, красиво и страшно, поучително и запомнящо се. Мрачни създания „които ядат само хляб и умират“ и прокълнати жени „които се погубват за нищо“ вървят сред призрачни черно-бели декори, мистична музика, сенки и тайнствен звук на метроном… Такава е атмосферата на сцената.

Стилните костюми на Нина Пашова са с кървавочервени акценти. Кръвта е онзи детайл от изкуството и живота, който Добрева свързва с човешкото и божественото, с началото и с края, със загубата и с липсата на най-близките до Бога неща – детето, вярата, морала, принципите…

Проблемът „Не мога да имам дете!“ е разширен до проблема въобще за липсата, коментира Диана Добрева. „Каквото и да правим и каквото и да имаме в живота, ние искаме още нещо, което го нямаме и не е тук. В нас има черна дупка, която непрекъснато трябва да запълваме с желания и надежди, но като че ли никога не можем да я запълним“, добавя тя.

Според нея основната тема в „Йерма“ е за липсата на съвременния човек, изцяло отишъл в материалното и загубил вярата. „Ние започнахме да свикваме с тези липси и изоставянето на духовното ще ни отведе до абсолютен духовен срив – съзнателно вървим към това“, категорична е режисьорката.

С трудната задача да бъде основен проводник на посланието, почти сизифовски е натоварена красивата Радина Кърджилова. Тя е в ролята на Йерма (на исп. – безплодна) – младата жена, отчаяно мечтаеща за дете, което така и не получава от съпруга си Хуан (Веселин Анчев).

„Това момиче (Радина) много се измъчи и пое на плещите си цялото представление, коментира режисьорката. Много съм й благодарна, че ми се довери и че ме изтърпя, не й беше леко, но разбра, че във всичко има смисъл“. Диана Добрева не спира с похвалите си за Радина, която по думите й е „изключително дисциплинирана и е от рядко срещаните днес актьори, готови на всичко, каквото и да им коства“. Подобни постановки се правят трудно, защото се правят от сърце, добавя тя.

Забележителното в „Йерма“ е, че чисто битовите сцени са сложени на друго ниво. Тайната – по време на репетициите се говори за състояние на антигравитация, разкрива Диана Добрева. Нейното разбиране е, че актьорът винаги трябва да има усещането, че е една педя над земята, че се движи по ръба, на границата на някаква бездна, и в случая – че смъртта говори в ухото му …

Този транс, с различни културно-емоционални препратки, ще усетят и зрителите, без да се налага да горят енергията, както прави и другата част от актьорския състав – Мимоза Базова, Гергана Данданова, Стефка Янорова, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Екатерина Стоянова, Борислава Костадинова, Милен Миланов и Диана Добрева. Музиката е на Петя Диманова, а хореографията – на Таня Соколова.

Федерико Гарсия Лорка е испански поет и драматург, роден на 5 юни 1898 г. във Фуенте Вакерос, провинция Гранада. Той е емблематична фигура на Поколението от 27-ма (група високо влиятелни авангардни творци, сред тях е и Салвадор Дали, които с общата си работа изразявали свободна форма на експресионализъм).

Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, смекчена едва през 1953, когато са издадени силно цензурирани „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на диктатора (1975 г.) животът и смъртта на Лорка започват да се обсъждат публично в родината му. Убит е от националистите в началото на Испанската гражданска война.